О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 274 /2011 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 516 от 04.01.201г., подадена от Държавно предприятие “Ф.”, със седалище и адрес на управление[населено място], бул. “Н.С.” № 26 за отмяна на влязлото в сила решение № 1169 от 17.03.2010г по гр.д.№ 2654/2008г. на СГС. на основание чл. 303, ал.1 т. 3,4 и 5 и чл. 304 от ГПК. С посоченото решение, постановено като неприсъствено е уважен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от [фирма], като е осъдена Р. Б., представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да ревандикира терен с площ 82 000 кв.м., заснет в кадастралния план на[населено място] м. “К.-складова зона, съставляващ имот пл. № пл. № 144 к.л. Г-4-7Б, идентичен с имот 59 по актуализираната карта на възстановената собственост за[населено място], м. “През И.”.
М. на регионалното развитие и благоустройството поддържа молбата и моли тя да бъде уважена.
[фирма] оспорва молбата поради това, че молителя не е бил страна и не може да иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 от ГПК, а не е и необходим другар на М., като представител на държавата, поради което не е легитимиран да иска отмяна и на основание чл. 304 от ГПК.
Съдът на основание чл. 307ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
Решението, чиято отмяна се иска е постановено като неприсъствено и е влязло в сила в деня на постановяването му, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. То е постановено по иск, предявен от [фирма] против държавата, представлявана от М.. Молителят Държавно предприятие “Ф. затворно дело” е създадено по силата на закона – чл.64а от Закона за изпълнение на наказанията /ДВ бр. 102/2002г. и е самостоятелно ЮЛ, търговец по смисъла на чл. 62, ал.3 от ТЗ. Той не е бил страна в производството по гр.д.№ 2654/2008г., не може да иска отмяна на основанията, визирани в чл. 303, ал.1, т. 3, 4 и 5 от ГПК. Молителят ползва имота на основание Решение на МС № 576 от 24.06.2006г., с което му е предоставен безвъзмездно за управление – години преди предявяване на иска, по който е постановено неприсъственото решение, чиято отмяна се иска, поради което не е обвързан и като правоприемник от силата на пресъдено нещо, създадена с това решение.
Отделно от това, молбата е недопустима на тези основания и поради следното: Неприсъственото решение е основано само на твърденията в исковата молба. То не е основано, а липсват и твърдения в тази насока в молбата, на постановление на съд, или на друг държавен орган, които са отменени, поради което не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК. Съдът не е обвързан с правната квалификация, посочена от молителя в уводната част на молбата.
В молбата се твърди, че неприсъственото решение противоречи на решение № 565/2009г. по гр.д.№ 2932/20008г. на ВКС ІІ гр.о., с което е отменено решение от 21.04.2008г. по гр.д.№ 2488/2006г. на СГС и делото е върнато на друг състав на въззивния съд. С последното е бил отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от [фирма] против М. на П. за същия имот. Дадени са указания, че пасивно легитимирани са както владелеца на имота – държавата, така и държателя. Това решение не формира сила на присъдено нещо, т.е. този спор все още не е разрешен със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение. Производството е все още висящо, видно от становището на М.. В това производство не е участвал молителя – Държавно предприятие “Ф.” и той не би бил адресат на силата на персъдено нещо по този спор. По тези две съображения молбата е недопустима и на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК.
Тъй като молителят, като самостоятелно ЮЛ не е било страна по неприсъственото решение, не е следвало да бъде призовавано, поради което не е легитимиран да иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК.
На основание чл. 304 от ГПК, молителят не може да иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не е необходим другар на държавата, която е осъдена с неприсъственото решение да ревандикира имота чрез процесуалния и представител М.. И. е държавна собственост, но се държи от молителя, който е самостоятелно юридическо лице по разпореждане на закона, против което не е постановено неприсъственото решение и то не го обвързва. Той е получил процесния имот безвъзмездно за управление[населено място] на МС № 576 от 24.06.2006г. Съгласно чл. 14, ал.3 (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) от ЗДС, “Управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност”. До колкото молителя е бил владелец на имота, по силата на цитирания текст, той има самостоятелна пасивна процесуална легитимация по иска по чл. 108 от ЗС. Държавата участва чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в делата за имоти държавна собственост задължително на основание чл. 31, ал.2 от ГПК, но от това не следва че е налице необходимо другарство между нея и ЮЛ – на което имота е предоставен за ползване и управление.
Тъй като не е налице неделимо правоотношение и задължителна съвместна пасивна процесуална легитимация на молителя с държавата и той не е адресат на сивата на пресъдено нещо на атакуваното решение, той не е активно легитимиран да иска отмяна на основание чл. 304 от ГПК.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 516 от 04.01.201г., подадена от Държавно предприятие “Ф.”, със седалище и адрес на управление[населено място], бул. “Н.С.” № 26 за отмяна на влязлото в сила решение № 1169 от 17.03.2010г по гр.д.№ 2654/2008г. на С. градски съд
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с приложен препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: