О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
София, 03.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 232/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. С. С. И., срещу определение № 2 246 от 15.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решение № 298/06.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 389/2013 г. на П., втори търговски състав и присъждане на разноски.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното в настоящото производство определение, Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от дружеството молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК до приключване на производството.
С решение № 298 от 06.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 389/2013 г. на П. се е произнесъл по предявените от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Със същото са присъдени съдебни разноски в полза на ищеца (ответник в настоящото производство). Постъпилата молба с правно основание чл. 248 ГПК от [фирма] [населено място] е оставена без разглеждане с определение № 2 246/15.11.2013 г. – предмет на настоящото производство. Недопустимостта на молбата въззивният съд е обосновал с липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и т. 9. от Т № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение е неправилно.
Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото е страната да е направила своевременно искане за това до съда и доказателства за заплащането им. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Видно от данните по делото, частният жалбоподател е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, т. 8 ГПК за защита пред въззивната инстанция. Искането се съдържа в отговора на въззивната жалба. П. не се е произнесъл в решението си по отношение на дължимите съдебни разноски в полза на [фирма] [населено място], с оглед изхода по делото. Липсата на списък по чл. 80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не и за допълването му при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях, което му задължение произтича от императивната разпоредба на чл. 81 от ГПК при своевременно заявено искане за тяхното присъждане, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е и т. 8. от Т № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика на Върховен касационен съд.
При тези фактически данни, обжалваното определение следва да бъде отменено и да се присъдят в полза на частния жалбоподател претендираните от него съдебни разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 917,58 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2 246 от 15.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 389/2013 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „А. Б.” Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] – 8104, територия на [фирма], административна сграда на „А.” да заплати на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], съдебни разноски в размер на 1 917, 58 лв. (хиляда деветстотин и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляващи юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: