О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
гр. София, 30.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1112 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК
Подадена е от Г. Н. З. и И. Х. З. молба за отмяна на влязло в сила решение вх. № 56425 от 23.04.2018г., уточнена с молба вх. № 17915/08.02.2019г. и молба вх. № 3560/15.04.2019г.
В първоначалната молба от 23.04.2018г. е поискана отмяна на решение № 16 от 22.03.2018г. по гр.д. № 4178/2017г. на Върховния касационен съд, ІІг.о., с което не е уважена молба за отмяна на влязло в сила решение № 146 от 12.07.2016г. по гр.д. № 5844/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о., без да е посочено конкретно основание за отмяна.
В изпълнение на дадени указания молителите са заявили с молба вх. №17915/08.02.2019г., че искат отмяна на Решение № 146 от 12.07.2016г. по гр.д. № 5844/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като са представили седемнадесет писмени доказателства, с които се снабдили след постановяване на решението.
С разпореждане от 21.03.2019г. отново са им дадени указания за уточняване кой съдебен акт е предмет на отмяна; кои са новите фактически обстоятелства, за установяване на които се представят новите доказателства; кога са се снабдили с писмените доказателства, които са създадени преди влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска.
С молба от 15.04.2019г. е заявено, че предмет на отмяна е Решение № 16 от 22.03.2018г. по гр.д. № 4178/2017г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. Новите фактически обстоятелства, които се установяват от писмените доказателства са, че между страните може да бъде извършено прихващане, защото те взаимно си дължат пари и по този начин би се постигнало справедливо решение. Изложени са обяснения относно това кога са се снабдили с приложените нови доказателства, като за по-голямата част от тях това е станало през октомври 2018г.
От страна на ответниците В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. е постъпил писмен отговор чрез адвокати Ц. и И., в който намират молбата за недопустима. Претендират разноски.
Ответниците Ц. П. А. и А. Н. А., чрез пълномощника си адв. А., също намират молбата за недопустима и претендират разноски.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира същата за недопустима по следните съображения.
С атакуваното решение № 16 от 22.03.2018г. по гр.д. № 4178/2017г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. е оставена без уважение молбата на Г. Н. З. и И. Х. З. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 146 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 5844/15г. на Върховния касационен съд, І г.о., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна. Решението на състава на І г.о., което е било предмет на отмяна в това производство, е постановено по иск по чл.30, ал.3 ЗС и с него са осъдени настоящите молители Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5192,50 лв. на всеки от тях, представляващи получени наеми за съсобствен имот за периода 01.12.2006г. – 01.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, както и по 1000 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2006г. – 31.07.2009г. В производството по отмяна на това влязло в сила решение те са се позовали на обстоятелства, възникнали след приключване на производството по делото и свързани със събиране на вземания по изпълнително дело с взискател “Ц. 2001”О. спрямо длъжници В. И. Х. и С. Г. И. – ищци по делото. С решението по гр.д. № 4178/2017г. на ІІ г.о. е прието, че не се установяват нови обстоятелства, а именно извършени от ищците В. И. Х. и С. Г. И. прихващания по реда на чл.103 ЗЗД със сумите, които молителите са осъдени да им заплатят с атакуваното решение за посочения период.
Предвид последното изрично уточнение на настоящата молба за отмяна, следва да се приеме, че предмет на производството е отмяната на решението на Върховния касационен съд по гр.д. №4178/2017г., с което е оставена без уважение предходна молба за отмяна на същите молители.
Решенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, не подлежат на обжалване, не подлежат и на отмяна по същия извънреден способ. Предмет на молба за отмяна може да е влязло в сила решение, разрешаващо правен спор със сила на пресъдено нещо. Целта на отмяната е да се осигури защита срещу неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК основания. В производството по отмяна се извършва проверка дали е налице някое от тези основания, а не се разрешава правен спор между страните. Затова решенията, постановени по молби за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, не могат да са предмет на отмяна. Поради това, подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В допълнение може да се посочи, че поддържаните от молителите твърдения, че може да бъде погасено задължението им чрез извършени от кредиторите прихващания, са разгледани в първото производство по отмяна на влязло в сила решение. В настоящето производство се навеждат по същество същите твърдения, а не се обосновават нови обстоятелства, които биха били от значение за изхода на спора по чл.30, ал.3 ЗС, респ. за съществуването на дълга на молителите. Ако съществуват насрещни, ликвидни и изискуеми вземания на страните, подлежащи на компенсация, то прихващането може да бъде осъществено чрез съответното изявление в изпълнителния процес, а не чрез отмяна на влязлото в сила решение. Въз основа на изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна по извънредния способ по чл. 303 и сл. ГПК.
Ответниците по молбата имат право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са 2000лв. за ответниците Ц. П. А. и А. Н. А. и 4800лв. за ответниците В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Н. З. и И. Х. З. за отмяна на влязло в сила решение № 16 от 22.03.2018г. по гр.д. № 4178/2017г. на Върховния касационен съд, ІІг.о., на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. З. ЕГН [ЕГН] и И. Х. З. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ап.22 да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. сумата 4800/четири хиляди и осемстотин/ лева, а на Ц. П. А. и А. Н. А. сумата 2000/две хиляди/ лева, представляващи разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: