О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 31.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети шести януари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов
гр. дело №3486/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. А. срещу решение №2217 от 17. 03.2016г по в. гр.дело № 265/2015г. на Софийски градски съд . В една част ,за разликата над сумата 5500 лева до 10 000лева въззивният съд е обезсилил решение от 12.07.2013г по гр.д №54805/2012г на СРС , 36 състав за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди , като недопустимо произнесено – свръхпетитум. Първоинстанционното решение е потвърдено е в частта , с която искът на настоящата касаторка С. М. А. за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 79 ал.2 ЗЗД е отхвърлен за сумата 5 500 лева, предявена с исковата молба .В частта за претендираните от ищцата имуществени вреди, искът е бил уважен на първа инстанция , като решението е потвърдено от въззивния съд в тази част , която не е предмет на касационно обжалване .
В изложението по допускане на касационно обжалване , депозирано след указания , на първо място се изтъква ,че въззивният съд не се е произнесъл по въпрос , поставен в петитума на иска , за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди ,считано от предявяване на иска , до окончателно изплащане. На следващо място се изтъква ,че по въпроса за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди , произтичащи от неизпълнение на договорни задължения , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4/29.01.2013г ОСТК на ВКС , според което такива се дължат . Въззивният съд необосновано приема ,че в хода на процеса ищцата не е ангажирала доказателства за неимуществени вреди. Доказателствата за недобросъвестност на длъжника Н. Б. са неопровержими и многобройни , по случая е била ангажирана нейната дисциплинарна отговорност като адвокат , затова отговорността й е за всички вреди . По същество съображенията на защитата са за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие с цитираното тълкувателно решение.
Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответницата по иска Надежда В. Б. След образуване на настоящето производство пред ВКС , на 23.11.2016г същата е починала , като с разпореждане от 19.01.2017г са конституирани нейните наследници по закон.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК касационно обжалване е процесуално допустимо. Не налице основание за допускане на касационно обжалване по същество
В частта ,в която въззивният е постановил обезсилване на първоинстанционното решение , не е формулиран правен въпрос в изложението, нито в касационната жалба се оспорват констатациите какъв е надлежно предявеният размер на иска в частта за неимуществените вреди, а именно 5 500 лева .Макар формално решението да се обжалва и в тази част , не са изпълнени общите и специални изисквания на чл. 280 ал.1 ГПК, не е налице и основание за допускане до обжалване по служебен критерии, за проверка по допустимостта на въззивното решение , съгласно ТР №.1/19.02.2010г по т.д № 1/2009 ОСГТК. Правният въпрос в изложението е свързан с въззивното решение в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска за неимуществени вреди , но както е формулиран,въпросът няма връзка с решаващите съображения на съда. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска , но не по съображение, че претендираните неимуществени вреди са от договорно неизпълнение и затова не следва да се обезщетяват, а на свой ред решаващо е изтъкнал ,че ищцата не е ангажирала доказателства за неимуществените вреди, които твърди да е претърпяла , вкл. те да се в резултат неизпълнението на двата договора за поръчка от страна на ответницата като адвокат ,поради това следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на фактите.
На първо място, тези решаващи съображения на въззивния съд не изразяват противоречие с указанията по ТР № 4/2013 по т.д №4/2012г ОСГТК по въпроса дължи ли се обезщетение за неимуществените вреди от неизпълнението на договорно задължение, на който въпрос се даде принципно положителен отговор .Изтъкнатото ,че при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди , не задава по тълкувателен път изключение от общото правило ,че в зависимост от нейното естество , съответната вреда трябва да се установи като факт, да се докаже прекият й характер ,като резултат от поведението на посочения с иска неин причинител .
На следващо място ,оспорването на изводите на съда по доказателствата и обосноваността им ,поначало не съставляват правен въпрос, годен да обоснове допускане до касационно обжалване съгласно общия правен критерии в чл. 280 ал.1 ГПК , разяснен в т.1 от ТР № №.1/19.02.2010г на ОСГТК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следва да се добави ,че в случая по делото твърденията за неимуществена вреда , изразяваща се във влошаване на психическото здраве,загуба на сън и пр. (искова молба , уточнителна молба от 09.03.2015г,съдебно заседание от 09.11.2015г ) са представлявали факти , по естество подлежащи на доказване, такива са и твърденията ,че ответницата е упражнявала тормоз при разговори по телефона и лични срещи, на които недобросъвестно отказвала , или отлагала изпълнението на свое задължение . Защитата на касаторката не оспорва необходимостта от доказване – счита същото за изцяло проведено в случая , но без да обоснове доводите си , като посочи кои са тези „многобройни и неопровержими” доказателства, установяващи че в резултат на безспорно установеното неизпълнение на задълженията по двата договора за поръчка (правна помощ) и невръщане на получените парични суми от ответницата( затова и последната е осъдена на основание чл.79 ал.2 ЗЗД до размера на установените вреди), ищцата търпи влошаване на психическото здраве, неимоверни морални болки и страдания.
В изложението и касационната жалба се поставя като въпрос липсата на произнасяне по заявеното с иска присъждане на законни лихви, върху присъденото на първа инстанция обезщетение. Този въпрос не може да обуслови касационна проверка на въззивното решение и допускането му до касационно обжалване. Инстанционният контрол – както въззивен , така и касационен , се осъществяват по решаващо произнесените от съда въпроси по предмета на делото , а не когато произнасяне по тях липсва . В случая въззивния съд , като потвърждава присъденото по главницата в частта за имуществените вреди по жалба на ответната страна , не може допустимо да разгледа искането на ищцата като въззивен жалбоподател за присъждане на законната лихва , по което първоинстанционният съд не се е произнесъл в диспозитива, тъй като се касае за непълно първоинстанционно решение ,или за явна фактическа грешка ,които се отстраняват по друг ред . Наведените в тази връзка оплаквания обаче ,съдържащи се във въззивната жалба на С. А. (стр. 3 ,ред 13 и сл. от в.жалба вх.№1031181/09.08.2013г ), обуславят служебна квалификация на искането по чл. 250 ал.1 ГПК,независимо че същото не е заявено отделно от жалбата и не е направено пред съда , който следва да го разгледа . Делото следва да се изпрати на Софийски районен съд , 36 състав , за произнасяне по молбата .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №2217 от 17. 03.2016г по в. гр.дело № 265/2015г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване .
Делото да се изпрати на Софийски районен съд , 36 състав, по искането за допълване на решение от 12.07.2013г по гр.д №54805/2012г по описа на СРС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .