3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С., 04,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2025/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №12 от 05.02.2013 г. по гр.д. №354/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответниците по касация –В. И. К., С. Б. Й., Д. С. К. и Н. С. Й., чрез пълномощника си адв. М. А. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е възпроизвел диспозитива на обжалвания съдебен акт, интерпретирал е неговите мотиви и е направил извода, че решението е неправилно, поради нарушение на чл.293,ал.6, вр. ал.1 ТЗ и практиката на ВКС.Страната подробно е изложила разбирането си по съществото на спора във връзка с това, че анекса към договора не е произвел действие, тъй като е недействителен, поради липса на форма. Посочил е, че съгласно чл.293,ал.6 ТЗ, тъй като сделката била търговска, което определяло приложимост на ТЗ, се изисквало изменението на сделките, за които е предвидена форма, да се осъществяват в същата форма. С оглед този си извод, страната е посочила, че в същия смисъл имало постановени и решения на ВКС, -които са цитирани и приложени. Направен е лаконичен извод, че поради това „становището на доверителя за недействителност на посочения анекс е правилно.” В заключение е отбелязано, че решението следвало да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него БАС се бил произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.293, ал.6 ТЗ. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му е общия хипотетичен въпрос, който и не е мотивиран по чл.280, ал.1 ГПК, а е сочен като въпрос, по който е налице практика на ВКС. Но дори и този въпрос да бъде приет за релевантен, то не се установява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявил никакви доводи свързани с това основание, тъй като приложените решения не съдържат разрешения, от които въззивният съд да се е отклонил.Същият не е направил и извод, който да противоречи на изводите на ВКС по цитираните решения, тъй като е приел, че сключеният между страните договор е търговски, касаторът – ответник в производството е търговец, поради което приложение намира правилото на чл.293, ал.3 ТЗ , като при търговските сделки обхвата на отговорността е разширен и дори неизправната страна по нищожна поради липса на форма сделка, дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции и обезщетения по забава щом престацията на противната страна е била приета като първостепенния съд / чиито изводи изцяло по реда на чл.272 ГПК са възприети в тази части от въззивния и съответно са станали негови мотиви/ е посочил множество решение на ВКС, по чл.290 ГПК, обективиращи задължителна практика в същия смисъл. Т.е правните изводи в приложените решения са изцяло неотносими към разглеждания случай, поради вече изложеното, свързано с мотивиране на основателността на иска и приложението на чл.293, ал.3 ТЗ, който не изключва приложимост на другите текстове, а разграничава отговорността дори и да се приеме, че липсата на форма прави анекса недействителен.Този извод обуславя и неоснователност на поддържаното за наличие на основание за приложно поле на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12 от 05.02.2013 г. по гр.д. №354/2012 г. на Бургаски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: