О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 09.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 239 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 6265/6.Х.2015 г. на Т. Н. Д. и С. К. Д. – двамата със съдебен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет ІV, ап. № 80, /първата действаща лично и като управител на [фирма], а вторият – като ЕТ/, която е била подадена против определение № 544 на Варненския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 13.VІІІ.2015 г., постановено по ч. т. д. № 455/2015 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу определение № 93/7.V.2015 г. на ОС-Търговище по т. д. № 149/2012 г.: за отхвърляне на съвместната им молба по чл.83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер общо на 5 387.19 лв. (пет хиляди триста осемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки), дължима за въззивно обжалване на постановеното по това дело първоинстанционно решение.
Оплакванията на тримата частни касатори са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в: „незачитане на закона, проявена явна пристрастност в полза на ответната [фирма]-София, както и в игнорирането на безспорни доказателства”. Поради това се претендира касирането му и уважаване на искането с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което са означили като молба-уточнение на касационни основания и искане за преюдициално запитване от Европейския съд за определяне на равен на ВКС в друга държава членка на ЕС”, жалбоподателите обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла с атакуваното определение и той да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поддържат твърдение за: „явно използване на служебното положение и извършено престъпление от страна на съдебния състав”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на Т. Н. Д. и С. К. Д. с посочено съдебен адрес в [населено място], а първата действаща лично и в качеството си на управител [фирма], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството или в обществените условия. В случая не само не се констатира в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба да се прави позоваване на такива обстоятелства, но и погрешното отъждествяване от частните касатори на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснова приложно поле на последния.
В заключение, не е налице нито една от предпоставките по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно това: „Кой, равен на ВКС, съд на държава членка на ЕС да разглежда настоящата частна жалба?”
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 544 на Варненския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 13.VІІІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 455/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2