О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
[населено място], 09.02. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1776/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Д. против решение №950/11.05.2016г. по т.д.№1090/16г. на Софийски апелативен съд ТО 6 състав, с което е отменено решение №1917 от 24.11.2015г. по т.д.№7524/2014г. на Софийски градски съд ТО VI-8 състав и е отхвърлен предявения от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.29 от ЗТР за прогласяване нищожността/недопустимостта на вписване по партидата на дружеството на обстоятелства,заявени със заявление №20141007094540.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Изразява се несъгласие с извода на САС,че спирането на вписванията няма забранително действие за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията по отношение на последващи заявления за вписване,дори те да се отнасят до вписване на същите обстоятелства.Касаторът счита,че от момента на постановяване на определението за спиране на вписване на конкретни обстоятелства правомощията на длъжностното лице по регистрацията са временно ограничени от забраната за вписване до отпадането на основанието за нея. Да се приеме,че при последващо заявяване на същите обстоятелства за вписване забраната няма действие според касатора означава да се толерира злоупотреба с права чрез многократно заявяване на едни и същи обстоятелства.
Ответникът по касация [фирма]/л/ , е оспорил наличието на основания за допустимост на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба съображения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват лица и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяването на въззивното решение,проследявайки хронологически извършените след първоначалната регистрация на дружеството и през периода 2011г. -2014г. вписвания по партидата му в Търговския регистър,САС е констатирал,че оспореното с иска по чл.29 ЗТР като недопустимо , евентуално нищожно вписване на обстоятелства е извършено по подадено на 07.10.14г. заявление,по което постановеният отказ за вписване на А. е отменен с решение на СГС,с което е разпоредено да бъде извършено вписването на обстоятелствата по взетите на 06.10.14г. решения на О..Констатирал е и обстоятелствата,че искането на Д. за спиране на регистърното производство по това заявление е отхвърлено с определение на СГС,потвърдено с окончателно такова на САС,както и,че по предходни заявления от 2011г. е било постановено спиране на вписвания на заявени аналогични обстоятелства, възникнали въз основа на протокол от друго О.,проведено на 31.08.11г. Отчитайки тези факти и съобразявайки практиката на ВКС в реш.№109/15.07.15г. по т.д.№258/14г. на първо т.о., според която вписване,извършено в нарушение на забраната по чл.19 ал.5 ЗТР е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР,като извършено извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, въззивният съд е свел спорния въпрос по делото до това дали актът за спиране по чл.19 ал.5 ЗТР има действие само за конкретното заявление за вписване,по повод на което е постановен или и за всички следващи заявления за вписване на същите обстоятелства.За да разреши спора,САС се е аргументирал с разпоредби на ЗТР,от които е направил изводи,че по подадено конкретно заявление за вписване на конкретни обстоятелства, се образува конкретно регистърно производство, пораждащо задължение за длъжностното лице да се произнесе незабавно,ако това производство не бъде спряно. Посочил е,че спирането на конкретното регистърно производство няма действие за бъдещи регистърни производства, тъй като може да бъде спряно само такова,което е висящо към момента на искането за спиране; длъжностното лице по регистрацията не може служебно да спре регистърно производство,дори да са му служебно известни обстоятелства, представляващи предпоставки за спиране,доколкото тази преценка с разпоредбата на чл.536 ал.1 ГПК е предоставена единствено на съда,а в случая по конкретното заявление с определения на две инстанции спирането е отказано и тази преценка не може да бъде преразглеждана в друго производство,включително в това по чл.29 ЗТР. Въззивният съд е посочил,че при липса на спряно регистърно производство и отменен от съда отказ за вписване с дадени задължителни указания за предприемане на съответни действия,длъжностното лице по регистрацията е било длъжно да извърши вписването,което и е направило. Аргументи за противното не е намерил от разпоредбата на чл.19 ЗТР,предвиждаща задължение за длъжностното лице за разглеждане на заявленията по поредността на постъпването им.От една страна е отрекъл неспазването на това задължение да води до порок на вписването от вида на тези по чл.29 ЗТР,а от друга е приел приложимост на тази разпоредба само по отношение на заявленията,регистърните производства по които не са спрени.В заключение въззивният съд е посочил,че при липсата на съдебен акт,с който регистърното производство по заявлението от 07.10.14г. е спряно,извършеното вписване е в рамките на правомощията на длъжностното лице,което изключва неговата нищожност на основание излизане извън пределите на неговата компетентност.Второто заявено от касатора основание на иска по чл.29 ЗТР – за недопустимост на вписването,като извършено по заявление,подадено от нелегитимирано лице, въззивният съд също е отказал да приеме за осъществено,посочвайки наличието на приложен към заявлението документ, формално доказващ избора на заявителя за управител на дружеството на проведеното на 06.10.14г. О.,законосъобразността на чиито решения не подлежат на преценка в това производство.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК с твърдения за включването в предмета на спора и произнасяне на въззивния съд по следните въпроси,обусловили с разрешаването им крайния изход на спора: 1.Има ли актът за спиране,постановен на основание чл.19 ал.5 ЗТР, действие само за конкретното заявление за вписване,по повод на което е постановен или се отнася и за всички следващи заявления за вписване на същите обстоятелства? и 2.Нищожно ли е по смисъла на чл.29 ЗТР вписването на подлежащи на вписване обстоятелства,след като по предходни заявления за вписване на идентични обстоятелства е постановено спиране от съда на основание чл.536 ал.1 ГПК във връзка с чл.19 ал.5 ЗТР и основанието за спирането не е отпаднало? Макар първият от въпросите да е идентичен с определения от въззивния съд като спорен такъв по делото,нито той,нито вторият са от значение за изхода на делото,доколкото решаващите мотиви на съда се основават на наличието на влезли в сила съдебни актове – отхвърлящият искането на касатора за спиране на регистърното производство,в което е извършено вписването и задължаващият длъжностното лице да извърши заявеното вписване – решението,с което е отменен отказът и е разпоредено да бъде извършено вписването. Вторият въпрос,чиято формулировка не отчита обстоятелствата,свързани с крайния извод на съда,че законоустановеното задължение за длъжностното лице да се произнесе незабавно по всяко заявление,липсата на акт на съда,който спира това произнасяне и изрични указания на съда да бъде извършено вписването, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване при общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото липсва формулиран,съобразно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г.,правен въпрос,осъществяващ общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,това е достатъчно основание за недопускане на атакуваното решение на САС до касационно обжалване,без да се разглеждат допълнителните такива.
Независимо от това соченото от касатора в обосноваване на допълнителен критерий по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, реш.№109/15.07.15г. по т.д.№258/14г. на първо т.о., като задължителна съдебна практика , на която решението на САС противоречи, такова противоречие не се констатира,поради различие в разглежданите в двете решения хипотези.За разлика от обжалваното, в решението на ВКС е разгледана тясната хипотеза на извършено вписване въпреки наличие на спряно със съдебен акт регистърно производство по конкретното заявление за вписване и с оглед именно на нея по поставения материално-правен въпрос,касаещ вида на порока на вписването, касационната инстанция е отговорила,че извършеното след постановено от съда по реда на чл.536 ГПК спиране на регистърното производство вписване е нищожно.
Не е налице и основанието за допускане на обжалване при хипотезата на налична противоречива практика /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, обосновано с влязлото в сила решение №1182/31.10.11г. по т.д.№4251/11г. на СГС ТК 6-15 с-в.Последното е постановено в производство по обжалване на постановен от ДЛР предходен отказ от 2011г. да бъде извършено вписване на обстоятелства по партидата на същото дружество,по отношение на които по предходно заявление също от 2011г. е било постановено спиране на регистърното производство.Противоречие в мотивите на това решение и на обжалваното пред касационната инстанция липсва,доколкото, за да отмени отказа,СГС е приел,че ДЛР изобщо не е следвало да се произнася по подаденото заявление,поради наличие на спряно вписване на обстоятелства,произтичащи от един и същи юридически факт /О. от 31.08.2011г./ и въз основа на едни и същи документи,докато предметът на разглеждане от САС касае вписване на решения,взети на последващо проведено през 2014г. /след спирането през 2011г. на предходно регистърно производство/ О..Не съдържат противни разрешения и останалите представени от касатора определение на ВОС от 07.07.11г. по ч.т.д.1756/11г.,с което е допуснато по реда на чл.536 ГПК спиране на конкретно регистърно производство,както и определение №134/25.04.14г. по ч.т.д.№115/14г. на БАС,с което е потвърдено определение за спиране също на образувано по конкретно подадено заявление регистърно производство.Решение №108/18.05.16г. по в.т.д.№79/16 г. на ВтАС не подлежи на обсъждане,доколкото няма данни за влизането му в сила,съгласно постановките на т.3 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Соченият от касатора допълнителен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК не е обоснован съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което също не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на САС.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №950/11.05.2016г. по т.д.№1090/16г. на Софийски апелативен съд ТО 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.