ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№76
София, 21.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1237/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната – поделение 26800 гр. В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 628 от 13.05.2009 год. по гр. д. № 149/2009 год., с което е оставено в сила решение № 2* от 30.09.2008 год. по гр. д. № 2746/2007 год. на Варненския районен съд, с което М. на отбраната на РБ е осъдено да заплати на Я. К. Й. на основание чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.) сумата 2644,96 лв. представляваща стойността на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд – фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от Правилника за кадрова военна служба за периода 01.03.2004 г. – 26.01.2007 г. в размер на 1104 часа или 138 дни, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 03.04.2007 год. до окончателното изплащане и да заплати на основание чл. 250, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.) сумата 552,09 лева представляваща сбор от мораторните лихви върху неизплатените възнаграждения в общ размер 2644,96 лв. за положен извънреден труд през периода 01.03.2004 г. – 26.01.2007 г., считано от първо число на месеца следващ месеца, през който е следвало да бъде изплатено възнаграждението до 03.04.2007 г., да заплати разноски 693 лв. в полза на ищеца и сумата 90 лв. по сметка на ВРС на основание чл. 63, ал. 3 ГПК (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че предмета на делото представлява правна и фактическа сложност, произтичаща от приложението на специални закони и подзаконови вътрешнонормативни актове регламентиращи спорната материя, респ. съществуването или несъществуването на спорното материално право. Позовава се и на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по важен материалноправен въпрос разрешаван противоречиво от Варненския окръжен съд по представени съдебни решения на този съд, без да са заверени, че са влезли в сила.
Ответникът Я. К. Й. в писмен отговор оспорва допустимостта на касационната жалба до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като представя влезли в сила съдебни решения по подобни казуси на Варненския окръжен съд и на Бургаския окръжен съд, решени по идентичен начин с обжалваното решение. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което за уважени искове за парични вземания с обжалваем интерес, който не е под 1000 лв. по отношение на главния иск намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на материалноправен въпрос, който не е посочен, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Изведеният правен въпрос с обжалваното решение трябва да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (т. 1), в противоречие с практиката на съдилищата (т.2), или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (т. 3). Не може да се приеме, като формулиран правен въпрос – предмета на делото, съществуваването или несъществуваването на спорното право, определяне на приложимата правна норма, като крайна цел да се разреши правния спор с оглед вида на търсената защита. Тези твърдения не съдържат конкретни въпроси по предмета на спора, по правната квалификация на спорното материално право, които да са разрешени с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика, респ. да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Предмета на спора по представената съдебна практика, която задължително следва да включва само влезли в сила съдебни решения, може да касае сходни казуси, но за да се допусне касационно обжалване следва да се изведат тези въпроси обусловили изхода на спора, които с обжалваното решение са разрешени различно (противоречиво) с представените съдебни решения. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно посочените критерии на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване. Касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 628 от 13.05.2009 год. по гр. д. № 149/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ