О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр.София, 02.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3342 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.07.2008г. по гр.д. № 366 / 2008г., с което Софийски окръжен съд, като е отменил решение от 29.02.2008г. по гр.д. №326/2006г. на Самоковски районен съд, е отхвърлил предявения от Е. Л. Б. иск срещу ОбС”ЗГ”-Самоков за признаване право за възстановяване собственост върху земеделска земя, в землището на с. Р., на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката Е. Л. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът О. с. по земеделие и гори-Самоков в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателката Е. Л. е предявила иск иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право за възстановяване собственост върху земеделска земя, в землището на с. Р., на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. С решение от 29.02.2008г. по гр.д. №326/2006г. Самоковски районен съд е уважил иска, а с обжалваното решение въззивният е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска, излагайки съображения, че имотът винаги е имал селищен характер и никога не е внасян в ТКЗС, т.е съобразно разпоредбата на чл.12 от Примерния устав на ТКЗС собственика никога не си е загубвал собствеността върху него, а това са родителите на жалбоподателката и след тяхната смърт тя по силата на наследственото правоприемство, за което тя се е снабдила и с представения по делото н.акт№95/1992г. за собственост по наследство и давност на последната.
В приложение към касационната жалба жалбоподателката излага съображения, че разрешения от съда съществен материално правен въпрос е от значение за развитието на правото, тъй като не може да защити свои прва, поради факта, че техническите служби при Община С. не зачитат првата й по нотариалния акт и не й издават скица.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността да се поиска от съда да установи право на възстановяване собственост върху земеделски земи на бившите собственици или техните наследници. Но разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос не е от значение за развитието на правото, тъй като разпоредбата на пар.22 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ предвиди възможност исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право за възстановяване собственост върху земеделска земя да могат да се предявяват само до 11.04.2007г., след което тази възможност се преклудира. В жалбата не е изложен сериозен аргумент как приетото от въззивния съд разрешение за невъзможността да се признае право за възстановяване собственост върху земя, която няма земеделски характер, е от значение за развитието на правото с оглед изричната законова разпоредба изключваща въобще възможността да се търси защита на тези права след месец април 2007г. В случая не е налице нито начална неадекватност на съответното правно разрешение, което да се е проявило при правоприлагането, нито е налице последваща такава, резултат на промяна в правната система и правните възгледи, макар и конкретната правна норма, която се прилага неправилно да не е променена. В тази хипотеза се очаква да се даде различно разрешение на съществен правен проблем, за да се преодолее конкретната погрешна практика и да се утвърди нова, а в случая е дадено именно ново законадателно разрешение, изключващо приложението на съдебния път за защита. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 07.07.2008г. по гр.д. № 366 / 2008г. на Софийски окръжен съд по жалба на Е. Л. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: