О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 03.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4858 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. Г. против решение № 1* от 9.07.2008 г., постановено по гр.д. № 380 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 448/28.03.2008 г. по гр.д. № 441/2006 г. на Районен съд-М. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. В. Г. против Община-гр. М. установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение 2.958 дка земеделска земя /ливада/ в м.”Тръпката” или „Селската ливада” в землището на с. Р. и същото решение е оставено в сила в частта, с която са отхвърлени исковете против „Бъфало Милк” ООД, гр. В. и П. А. Д. /купувачи на имота/, като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. Г. С. , Д. А. Д. и И. А. Д. /като наследници на А. Ц. Л. /, че 1.857 дка от възстановената им ливада с площ от 4.996 дка, представляваща имот № 3* попадат в ливада, за която е признато възстановяване в стари реални граници на С. В. Г..
Въззивният съд е приел, че е налице спор за материално право, тъй като е признато правото на възстановяване собствеността на ищцата като наследник на В. Д. в стари реални граници на ливада от 4.600 дка, като 1.857 дка от същата е в границите на възстановен на А. Ц. Л. имот, а 2.958 дка – в имот, възстановен на училище „Христо Ботев” Р. Б. /чийто правоприемник е община М.. Счетено е, че ищцата не е доказала нейния праводател да е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, поради което предявения иск е неоснователен, а следователно – неоснователни са и исковете против последващите приобретатели на същия имот – „Бъфало Милк” ООД, гр. В. и П. А. Д.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.3 от ГПК – разгледани са съществени материално-правни въпроси – предявения иск е по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съединен с иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, като решението на въззивния съд и по двата иска противоречи на практиката на ВКС, както и съществен процесуално-правен въпрос, касаещ процеса на събиране на доказателства и приложението на нормата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е принципен и да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода както на конкретното дело, така и на други правни спорове. В случая липсва формулиран правен въпрос, въз основа на който да се прецени наличието на хипотезите на чл.280 от ГПК. Твърденията на касаторката, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и изискванията на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като е установено, че имота е принадлежал на наследодателя В съществува в реални граници /за което има влязло в сила решение на районния съд и експертно заключение/, както и за нарушение на чл.188, ал.1 и 2 от ГПК, по същество съставляват доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на фактическите изводи на съда, които обаче са касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и в техните рамки касационната инстанция извършва проверката за законосъобразност на атакуваното решение, но които са неотносими при преценка предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се обсъждат твърденията, касаещи иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като от една страна отново липсва формулиран правен въпрос, а от друга такъв иск не е предявяван по настоящото дело /липсват наведени фактически твърдения и петитум, които да бъдат квалифицирани като иск за прогласяване нищожност на правна сделки, както срещу първоначалните ответници, така и срещу конституираните впоследствие ответници/.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 9.07.2008 г., постановено по гр.д. № 380 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: