О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 76
София, 04.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 26 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 5142/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. М. П. срещу решение № 269 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 240/2008 г. на Пазарджишки окръжен, с което е отхвърлен предявен от касатора срещу община Б. установителен иск за собственост на недвижими имоти: УПИ ХІ-ГНС, Х-ГНС и част с площ от 145 кв. м. от УПИ ІV-ГНС.
Ответникът по жалбата община Б. не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Касаторът е поддържал, че описаните имоти са част от бивш имот пл. № 410 по плана на с. М. действал към 1947 г. Баща му М. С. закупил имот пл. № 410 през 1947 г. от Д. К. За договора не е съставен частен писмен документ, не е съставен и нотариален акт. През 1949 г. имотът е изключен от регулация. През 1960 г. отново е включен в регулация и в разписния списък към плана е записано, че в него е заварен М. С. С регулационния план част имота е бил отреден за озеленяване, друга за улица, а останалата част се е ползвала от наследодателя на касатора. С одобрения през 1979 г. застроително-регулационен план бившият имот пл. № 410 е включен в регулацията като част от блок на ТКЗС и отреден за жилищно строителство. За него са отредени шест парцела между които са и тези, предмет на иска. Твърди, че върху тези спорни парцели баща му е упражнявал владение, което след смъртта му, настъпила през 1980 г., е осъществявано и от наследниците му между които и ищецът, поради което те се легитимират като собственици на имотите и неправилно същите са записани като общински.
Въззивният съд с обжалваното решение е отменил първоинстанционното и постановил друго, с което е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че наследодателят на касатора не е придобил право на собственост върху имота за времето от 1949 г. до 1960 г., тъй като поради изключването му от регулацията на населеното място той е имал статут на земеделски имот. Оригинерното придобивно основание давностно владение по отношение на този имот е неприложимо по аргумент от чл. 86 ЗС в редакцията му от 1951 г. След промяната статута на имота в селищен от 1960 г., когато е включен в регулация и след урегулирането му в парцели е имал статут на държавен, а след влизане в сила на ЗМСМА на общински имот, поради което по отношение на него е намирало приложение ограничението за придобиването му по давност установено в цитираната норма, което е съществувало до изменението й през 1996 г. (ДВ, бр. 33). Наред с това е приел, че не е установено имотите да са владяни от наследодателята на касатора и от него самия до предявяване на иска на 07.05.2007 г.
Касаторът поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК без да мотивира това твърдение. В представеното изложение е развил доводи за това, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът, е дали имотът е имал земеделски или селищен характер и съобразно това дали е могло да се придобие право на собственост върху него на основание давностно владение с оглед действалия различен правен режим за продължителния период от 1947 г. до предявяване на иска по прилагането на този придобивен способ. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, в подкрепа на което са представени две решения. Решение № 2* ат 14.01.2005 г. по гр. д. № 2123/2003 г. е неотносимо, тъй като с него е разрешен спор за собственост на недвижим имот застроен с жилищна сграда, поради което никога не е губил селищния си характер.
На съдът е служебно известно, че въпроса за приложението на придобивния способ давностно владение се разрешава противоречиво от съдилищата в случаите, когато имотът е бил включван и изключван от регулация, в резултат на което е променял характера си от селищен в земеделски и обратно, поради намира, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 240/2008 г. на Пазарджишки окръжен.
Указва на касатора на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата да внесе държавна такса за кационно обжалване в размер на 50 лв. по сметка на ВКС и представи квитанция за това в седмичен срок от съобщаване на указанието. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната като нередовна.
При изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: