О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 76
София, 09.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 419/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, образувано по повод подадена от Й. И. Г. в качеството му на управител на “А” О. касационна жалба против решение № 77 от 07.04.2008 г. по в.т.д. № 91/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 287 от 16.01.2008 г. по ф.д. № 4601/1992 г. на Варненския окръжен съд, с което е отказано вписване на заявените от касатора промени по партидата на дружеството досежно персоналния му състав – изключване на А. П. А. като съдружник и приемане на Д. Й. Г. на негово място.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.
В депозираното по реда на чл.285, ал.1 ГПК изложение касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновано с наличието на визираните в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. Поддържа се в тази връзка, че същественият материалноправен за изхода на делото въпрос е този за правното значение значение на писменото предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ за изключване на съдружник от търговско дружество, правно и организационно обособено като ООД. Този въпрос бил разрешаван противоречиво от отделни състави на ВКС, като според част от тях смисълът на предупреждението се изчерпвал с уведомяването на съвружника за наличие на констатирани негови нарушения по повод участието или неучастието в дружествените дела и предоставянето на възможност да се подготви за събранието, докато според второто становище с предупреждението се предоставял един разумен срок за корегиране на поведението на съдружника и същевременно възможност да подготви защитата си против изключването. Цитирани са четири броя решения на отделни състави на ВКС – Решение № 1* от 28.11.2003 г. по гр.д. № 579/2003 г., ТК, Решение № 534 от 08.06.2004 г. по гр.д. № 1395/2003 г., ТК, Решение № 420 от 16.06.2005 г. по т.д. № 397/2004 г., ТК и решение № 783 от 29.12.2005 г. по т.д. № 383/2005 г. на ТК, І т.о. С наличието на противоречива практика по повдигнатия въпрос касторът обосновава наличието на приложното поле и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че произнасянето от касационата инстанция по този въпрос, както и по въпроса съизмерима ли е по обхват проверката, извършвана в регистърното производство с тази в производството по отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решение за изключване на съдружник ще е от значение за точното прилагане на закона и за равитие на правото.
Настоящият съдебен състав като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК намира, че същата е редовна.
Независимо от процесуална й допустимост, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
Цитираните от касатора решения на ВКС, които според касатора обективират противоречивата практика на отделни негови състави по повдигнатия от него материалноправен въпрос, са постановени в производства по отмяна по реда на чл.74 ТЗ на приети по чл.126, ал.3 ГПК решения на ОС на търговски дружества, правно и организационно обособени като ООД. Изтъкването на исковия характер на тези производства е продиктувано от необходимостта да се подчертае, че въпросът за значението на писменото предупреждение се явявя съществен за изхода на спора по законосъобразносттта на решение на общото събрание за изключване на съдружник в О. , но не и за безспорното производство по чл.500 ГПК(отм.), в което проверката на регистърния съд се ограничава до проверка на доказателствата, относими към законосъоразността на свикване и провеждане на общото събрание на търговското дружество.
Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е засегнат от въззивния съд, но доколкото отказът му да впише заявените обстоятелства е обоснован с липсата на отправено по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ писмено предупреждение до ищеца за изключването му като съдружник, то въпросът за правното значение на предупреждението, разглеждан в различни аспекти в цитираните решения на ВКС, се явява ирелевантен за изхода на производството по чл.500 ГПК (отм.), в каквото е постановено обжалваното решение. Ето защо същият не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и поради това по отношение на него не следва да се преценяват критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 07.04.2008г. по т.д.91/08г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: