О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр.София, 12.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2750/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. К. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 29.01.2015 г. по гр.д.№ 3561/ 2014 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 46240/ 2012 г. и като краен резултат [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на жалбоподателката на основание чл.163 ал.3 ЗУТ 1 935,17 лв – стойност на ремонтни работи за отстраняване на недостатъци от некачествено извършени по договор за изработка от 30.01.2008 г. строителни работи; на основание чл.79 пр.3 ЗЗД – 1 600 лв обезщетение за причинени неимуществени вреди от неизпълнение на същия договор; и на основание чл.265 ал.2 пр.3 ЗЗД – 230 лв обезщетение за неизвършени строителни работи по същия договор, като за разликата до 7 242,50 лв този иск е отхвърлен.
Т. К. Б. обжалва въззивното решение само в частта му, отхвърляща квалифицирания по чл.265 ал.2 пр.3 ЗЗД иск. В останалата част въззивният съдебен акт е влязъл в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига материалноправния въпрос съставлява ли приемане на извършената работа по смисъла на чл.264 ЗЗД установяване на фактическа власт от страна на поръчващия върху изработената въз основа на договор между него и изпълнителя вещ. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна – [фирма] – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че по поставения от ищцата правен въпрос съдебната практика е установена и обжалваното решение е съобразено с нея.
Жалбата е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения иск до размер 7 012,50 лв, въззивният съд е приел за безспорно, че между страните по делото е сключен предварителен договор на 30.01.2008 г., с който ответникът поел по отношение на ищцата задължение освен да прехвърли собственост, да построи и да й предаде два апартамента в новострояща се жилищна сграда в [населено място]. Довършителните работи, дължими от ответното дружество, били описани подробно в Приложение № 2 към договора, като дограмата на двата апартамента следвало да бъде изпълнена във вид на „френски прозорци” с троен стъклопакет. Вместо това ответното дружество монтирало обикновени прозорци и стъклопакет, което съставлява неизпълнение на договора, довело до явен недостатък на изработеното. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания съдът приел за установено, че ищцата още в края на 2009 г. и началото на 2010 г. получила от ответника двата апартамента, огледала ги и ползвала консултацията на свидетелката И. за установяване качеството на изпълненото. Тя отправила претенции към ответното дружество за несъответствие на изработеното с уговореното по договора едва на 13.04.2011 г. Доколкото се касае за явен недостатък по смисъла на чл.264 ЗЗД, срещу който не са направени възражения при приемането на работата, то ищцата се е съгласила с отклонението от поръчаното и няма право да претендира стойността на работите, необходими за подмяна на монтираната дограма с „френски прозорци”.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. В него съдът не е постановил, че установяването на фактическа власт от страна на поръчващия върху изработената въз основа на договор между него и изпълнителя вещ, е равнозначно на приемане на извършената работа по смисъла на чл.264 ЗЗД. Съдът е посочил, че съгласно доказателствата по делото, ищцата е получила изработеното в края на 2009 г. и началото на 2010 г., огледала го е и е ползвала услуги на специалист за установяване качеството на строителството. Отклонението от поръчаното при изпълнението на дограмата в двата апартамента е явен недостатък, срещу който е трябвало да бъдат направени възражения при приемането на работата. Такива не са релевирани, а отправените през 2011 г. претенции са преклудирани. Следователно правните разрешения на съда не се основават на разбирането, че простото установяване на фактическа власт е равносилно на приемане на работата и формулираният в тази връзка правен въпрос е неотносим. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 29.01.2015 г. по гр.д.№ 3561/ 2014 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: