2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр. София, 16.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 610/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 98 от 31.10.2014г. по в. гр. д. № 1540/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 123 от 13.06.2014г. по гр. д. № 1/2014г. на Карнобатски районен съд. С последното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от [фирма] против [община] иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК за приемане на установено, че [община] в качеството й на длъжник, поради неизпълнение на сключени договори за възлагане на малка обществена поръчка /договори за изработка/, дължи общо сума в размер на 10 095.11 лева, представляваща дължими мораторни лихви за забава плащането по две фактури за периода от 14.11.2010г. до 25.02.2013г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отхвърлил предявения иск за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва поради забавено изпълнение на задължение за възнаграждение по договор за изработка, като е счел, че извършените СМР са приети от възложителя поради обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени, което представлява недвусмислено признание на задължението и именно това е моментът, от който възложителят изпада в забава за заплащане на възнаграждението по договора. Страните са уговорили неустойка за неспазване на договорните си задължения, като според въззивния съд в това се включва и случаят на закъсняло изпълнение от страна на възложителя да заплати възнаграждението на ищцовото дружество, поради което не се дължи мораторна лихва за периода на забавата. В обжалваното решение е изразено становище относно невъзможността страната, в чиято полза е уговорена неустойка, да претендира вместо неустоечно обезщетение законна лихва. Посочено е, че когато е уговорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, е недопустимо кумулирането й с лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за едни и същи вреди, резултат от забавата. Именно поради постигнатото неустоечно съгласие въззивният съд е счел, че кредиторът не може за периода на забавата да претендира нещо различно от неустойката, като е изложил подробни съображения за това.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, но такъв не е формулиран. Наведени са само оплаквания, относми към правилността на акта.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са изпълнени изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не и във настоящата селективна фаза. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 31.10.2014 г. по в.гр. д. № 1540/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.