2
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
С., 2.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 6891/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Р. Б. от [населено място], срещу разпореждане от 21.06.2013 г. по гр.д. № 97/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. въззивен състав, което е върната касационна жалба вх. № 59248 от 21.05.2013 г. на В. Р. Б. против решение от 20.07.2012 г. по гр.д. № 97/2012 г. на СГС, ГО, като просрочена. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответницата по частната жалба М. Л. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. П. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касаторът е депозирал в канцеларията на въззивния съд касационната си жалба след изтичане на срока за обжалване и на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, я е върнал.
Разпореждането е законосъобразно.
Жалбоподателят е уведомен за постановяване на въззивното решение чрез пълномощника си адв. Д. Х. на 13.08.2012 г., която е получила и препис от същото/чл. 51, вр. с чл. 45 ГПК/. В него изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Съгласно чл. 283 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число/м. февруари/, срокът изтича в последния му ден. В случая съобщението е връчено на касатора при условията на чл. 51, ал. 1 ГПК на 13.08.2013 г., като срокът за обжалването му, съгласно посочената законова разпоредба, изтича на 13.09.2013 г./четвъртък, работен ден/. Касационната жалба е постъпила в съда на 21.05.2013 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно въззивният съд е приел, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е процесуално недопустима.
Неоснователно е релевираното възражение в частната жалба, че срокът е спазен, тъй като от В. Б. е подадена молба на 11.09.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, предмет на касационното обжалване, тъй като производството по чл. 247 ГПК е отделно и през времетраенето му не спира да тече срокът за обжалване на основното решение, чиято поправка се иска, с оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК, че решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
На ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.06.2013 г. по гр.д. № 97/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :