ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 760
София, 26.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1529 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на „/С. к. к.” [населено място], приподписана от адв.Ц., срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /М./ от 27.VІ.2011г. по гр.д. № 183/2011г.
Ответниците по касационната жалба Б. Ц. Т. от [населено място], Б. Ц. А. от [населено място], В. И. В., Д. Т. Й., К. Д. К., Л. В. Й. и М. Д. К. – последните петима от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за нейната неоснователност, но не и по допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение М. е потвърдил решението на Монтанския РС от 25.ІІІ.2011г. по гр.д. № 70579/2010г., с което „С. к. к.” е осъден да опразни наетото помещение по договор за наем от 05.V.2009г., представляващо сутеренен етаж в сграда в [населено място], и да предаде държането на помещението на ищците Б. Ц. Т., Б. Ц. А., В. И. В., Д. Т. Й., К. Д. К., Л. В. Й. и М. Д. К..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че сключеният между страните наемен договор е със срок до 06.V.2010г. С изтичането на този срок наемното правоотношение е прекратено. В случая не са налице условията на чл.236 ал.1 от ЗЗД – от изявлението на представляващия ответния клуб, направено пред разследващ орган, че срокът на договора е изтекъл, но трениращите в клуба деца няма къде да се подготвят и затова ще ползват имота до идването на нов наемател, и че единият от наемодателите – В..В. – е поискал салона да бъде освободен, се установява наличие на противопоставяне на наемодателя за използването на вещта след срока на договора. Като ирелевантно е оценено дали ответникът е заплащал дължимите вноски за наем, т.е. дали е налице и друго основание за прекратяване на правоотношението, доколкото в самата искова молба е посочено като факт именно изтичането на договора.
В изложението на „С. к. к.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че съдът се произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсвала практика, обслужваща случая, което карало касаторът да прояви съмнение в законосъобразността и правилността на изводите на предишните съдебни инстанции и несъгласие с постановените от тях съдебни актове. Твърди се, че въпросът, по който се произнесъл въззивният съд, бил следва ли да се приеме, че ако след изтичането на наемния срок използването на вещта продължи без противопоставяне на наемодателя договорът следва да се счита продължен за неопределен срок, независимо от това дали са уредени останалите отношения между страните по наемното правоотношение.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО132/2005г., намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото в атакуваното решение наличие на противопоставяне на наемодателя на продължаваното ползване на наетата вещ от наемателя. Следователно по отношение на този въпрос не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за това.
Следва да се отбележи, че касаторът не е релевирал въпрос във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, че срокът на наемния договор е изтекъл и че тъй като е установено противопоставяне от страна на наемодателите на продължаващото ползване на наетия имот от наемателя, не са налице условията на чл.236 ал.1 от ЗЗД договорът да се счита продължен за неопределено време, поради което предявеният иск за връщане на имота е основателен.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана, граждански състав, от 27.VІ.2011г. по гр.д. № 183/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: