5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 8/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр.София, 30.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 8/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Т.А. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено на 23.09.2010 год. по в.гр.дело № 1437/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 79 състав от 04.12.2009 год. по гр.дело № 44667/2008 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.226 КЗ за сумата 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2008 год. по вина на водача на л.а.”Фолксваген-Голф” с ДК № РК 7624, чийто застраховател по застраховка гражданска отговорност е ответника.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт с практиката на ВКС по въпроса идентично ли е прякото право за обезщетение на пострадалия при ПТП по иска срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ с правото му на деликтно обезщетение по чл.45 ЗЗД срещу виновния водач-причинител на ПТП. Поддържа още, че в противоречие с разясненията дадени в т.12 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС въззивният съд не е изпълнил задълженията си да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои независимо от направените в първата инстанция изводи, а не да препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от пострадалия при ПТП срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност на делинквента пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода за неоснователност на предявения иск, тъй като по делото не е доказана причинно-следствена връзка между претендираните вреди и процесното ПТП. Прието е, че липсата на елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД обосновава неоснователност на предявения иск срещу застрахователя по чл.226 КЗ. Изложени са съображения, че с оглед наличните доказателства по делото не може да се приеме със сигурност, че твърдяните неблагоприятни за здравето на ищцата физически и психо-физически състояния са резултат от процесното автопроизшествие. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение.
При тези данни настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че правото на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ да иска обезщетение пряко от застрахователя на делинквента възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него – т.9 от ППВС № 7/1977 год. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка гражданска отговорност се поражда от сключения застрахователен договор с причинителя на ПТП и се дължи на пострадалите трети лица по силата на настъпилото застрахователно събитие. По своята правна същност застрахователното събитие съставлява юридическия факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования. В тази връзка задължителни елементи на застрахователното събитие са деянието, вредата, причинната връзка между тях, като вината се предполага до доказване на противното. Застрахователната защита отпада тогава, когато не са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
По настоящото дело въззивният съд е приложил точно материалния закон, като въз основа на извършена цялостна преценка на събраните писмени и гласни доказателства е направил извода, че не е доказана причинната връзка между твърдяните увреждания на ищцата и процесното застрахователно събитие. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и неправилна преценка на събраните доказателства представляват отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение поставения процесуалноправен въпрос относно необходимостта мотивите на въззивното решение да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и задължението на въззивния съд да направи собствени изводи по съществото на спора. Това е заложено в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и по принцип не е загубило своето значение доколкото при прилагането му следва да бъде съобразено с процесуалната уредба, предвидена в сега действуващия ГПК от 2007 год. В тази връзка следва да се отчете новата специфична разпоредба на чл.272 ГПК, предоставяща на въззивния съд процесуалната възможност когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. Обстоятелството, че част от тези мотиви съвпадат с мотивите на първоинстанционния съдебен акт не означава липса на мотиви, както твърди касатора, тъй като законът изрично е допуснал възможност в определени случаи при осъществяване на своята решаваща дейност въззивната инстанция да се ползува от обосновката в първоинстанционното решение. В този смисъл са: р.№ 484/09.06.2010 год. по гр.дело № 1438/2009 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о.; р.№ 643/12.10.2010 год. по гр.дело № 1246/2009 год.на ВКС, ГК-ІV г.о.; р.№ 785/02.03.2011 год. по гр.дело № 556/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК, на които обжалваното решение не противоречи, тъй като е постановено в съответствие с действуващата понастоящем нормативна уредба. Поради това не би могло да се приеме, че начинът на мотивиране на въззивното решение е в отклонение от задължителната практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено на 23.09.2010 год. по в.гр.дело № 1437/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: