О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 30.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 481/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Ю. П. К., [населено място], с юридическа правоспособност, с вх.№2133/06.06.2012 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 04.06.2012 г., срещу определение №469 от 14.05.2012 г. по ч.гр.д.№141/2012 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №131/13.03.2012 г. по гр.д.№229/2011 г. на Кубратския районен съд, с което е отхвърлена молбата на настоящия частен жалбоподател по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на указаната държавна такса в размер на 121.27 лв. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че с оглед възрастта на жалбоподателя, [дата на раждане] , и притежаваното от него висше юридическо образование, независимо твърденията му, че не упражнява адвокатската си професия, е в състояние да осигури средния доход за страната, от който да плати изискуемата се държавна такса.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Определението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно чл.280, ал.1, към който препраща чл.274, ал.3 ГПК, основание за достъп до касация представлява формулиран от частния жалбоподател значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда, който да е разрешен при наличието на някои от допълнителните основания за селектиране на частната касационна жалба. Поставеният правен въпрос „подлежи ли на инстанционен контрол извършената от съда преценка, въз основа на представените по делото доказателства в производството по освобождаване от държавна такса, в случаите, когато макар и формално да са спазени изискванията на закона, преценката е явно необоснована” въобще не представлява общото основание за достъп до касация. Значимостта на правния въпрос се определя от конкретните правни изводи на съда, а не от фактите по делото. При това в случая е упражнен инстанционен контрол, но жалбоподателят е останал недоволен от него и цели чрез въпроса си касационната инстанция да приеме различна от установената в другите две съдебни инстанции негова възможност да плати указаната му държавна такса. Позоваването му на необоснованост на обжалваното определение, представлява смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Позоваването на съдебна практика, без частният жалбоподател да конктретизира в какво се състои противоречието на обжалваното въззивно определение с нея, изключва наличието на подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1,т.3 ГПК, защото нормата на чл.83, ал.2 ГПК е ясна и категорична, поради което не се нуждае от изправително тълкуване. С посоченото Определение №322 от 16.06.2011 г. по ч.гр.д.№312/2011 г. на ВКС, ІІІ Г.О. не се доказва наличието на това подържано допълнително основание за достъп до касация, защото с това определение на ВКС не се доказва, че определянето на конкретните материални възможности на жалбоподателя по настоящето дело е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. В обжалваното определение на Разградския окръжен съд не са нарушени принципите, на които се позовава Върховният касационен съд. Въззивният съд, чрез извършената конкретна преценка на финансовите възможности на жалбоподателя съобразно семейното му и материално положение, личните му и професионални качества, фактически се е съобразил с принципа за невъзпрепятстване възможността на страната да се защити пред съда.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №469 от 14.05.2012 г. по ч.гр.д.№141/2012 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №131/13.03.2012 г. по гр.д.№229/2011 г. на Кубратския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: