5
гр. д. № 1265/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 760
София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1265/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
О. Р. С. и Й. Р. Р., наследник на Р. Х. Х., са подали касационна жалба срещу решение от 30.04.2010 г. по гр. д. № 515/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.07.2009 г. по гр. д. № 417/2007 г. на районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените обективно съддинени искове от касаторите срещу [фирма], [населено място] и „Съюза на българските автомобилисти”, [населено място] (С.) за обявяване за нищожен договор за продажба от 14.03.1995 г., обективиран в н. а. № 128, т. І , н. д. № 392/95 г.поради липса на предмет и поради това че продавачът не е бил собственик, както и ревандикационен иск за недвижим имот – пасище с площ от 4.561 кв. м. в м. „Дълго блато” в землището на [населено място], съставляващ имот № 086009 по действащата кадастрална карта на [населено място]. К. довод е за необоснованост на изводите, че договорът е валиден, тъй като предметът му е бил определен към момента на сключването му. Поддържа се незаконосъобразност и на решението, в частта с която е отхвърлен ревандикационния иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по въпросите дали решението на ОСЗ, с което се възстановяване право на собственост върху земеделска земя в съществуващи стари реални граници легитимира правоимащите лица като собственици на конкретен обект, ако в него имотите не са индивидуализирани в съответствие с изискванията, установени с нормата на чл. 18 г, ал. 2 ППЗСПЗЗ; нищожен ли е договорът за продажба на земеделска земя, когато тя не е индивидуализирана по картата на възстановената собственост, поради това че договорът е сключен преди влизането й в сила. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК като се твърди, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна е установено, че с решение № 522 от 19.08.1992 г. е признато правото на възстановяване на земеделски земи на наследниците на Т. Х. Х. на единадесет земеделски земи описани с площ, категория и местност, които не са били индивидуализирани с граници, като в решението е отразено, че възстановяването следва да стане при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ, т. е. след коригиране площите поради намаляване на земеделската земя в землището с определяне на нови граници. На 04.10.1993 г. е издадено ново решение на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. с стари реални граници, като имотите са индивидуализирани и с граници. Въз основа на това решение наследниците са се снабдили с констативен н. а. № 80, т. І, по н. д. № 194/1994 г. и през 1995 г. са продали възстановените им имоти на С., за което е съставен н. а. № 128, т. І, н. д. № 392/1995 г.
С. е продала през 2006 г. на ответника [фирма] поземлен имот с идентификатор 67653.86009.000.00 и имот № 67653.860012.000.00 и построените в тях сгради, за което е съставен н. а. № 11.01.2006 г.
През 1997 г. е постановено ново решение на ОСЗ на основание чл. 18 ж, ал. 1, чл. 18з , ал. 1 и чл.18д ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята в доказаните реално съществуващи стари граници. С решението е признато право на възстановяване на четири имота, които са индивидуализирани с граници и номер по картата на възстановената собственост. Между възстановените имоти е и имот № 086012 с площ от 4.561 дка, в м. „Дълго блато”, в землището на [населено място], който е предмет на предявените искове. На 12.12.1997 г. Р. Х. е продал на ищцата О. С. 2/4.561 ид. части от имот № 086012. През 1998 г. между възстановените собственици Т. Х. и Р. Х. е сключен договор за доброволна делба, като в дял на Р. Х. е поставен имот № 086012 в м. „Дълго блато”, в землището на [населено място], който е предмет на исковете.
С приета техническа експертиза е установено, че има продадените от Х. на С. имоти общо с площ от 8.630 дка са били без кадастрални номера, което прави невъзможно точното им идентифициране с имотите, заснети в кадастралната карта. Продадените имоти са били описани като такива в м. „Бяла тикла”, а с решението на ОСЗ от 1997 г. са възстановени имоти само в м. „Дълго блато”. Имоти в м. „Бяла тикла” след 1997 г. не са възстановявани. Установен е и това, че двете местности са заснети като една обща под името „Дълго блато”.
От събраните доказателства не се установява, пълната идентичност на продадените имоти с описания в решението на ОСЗ от 1997 г.
Съдът е отхвърлил установителните искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за обявяване за нищожни договорите за продажба на земеделска земя сключени от Х. със С. и договора, сключен между С. и [фирма] като е намерил, че решението за възстановяване право на собственост от 1993 г. има конститутивно действие. С него имотите са индивидуализирани с граници, поради което съставляват годен обект на гражданския оборот. По отношение на втория договор е направил извод, че продажбата на чужд имот не е основание за нищожност на договора за продажбата му. По отношение на ревандикоционния иск е намерил същия за неоснователен, по съображение, че ищецът не се легитимира като собственик на имота предвид извършеното разпореждане с него през 1993 г. Позоваването на решението на ОСЗ от 1997 г. е намерил за неоснователно, тъй като след извършен косвен съдебен контрол за валидността му е достигнал до извода, че е нищожно, като постановено без наличие на основание за това, тъй като процедурата по възстановяване на заявените земеделски имоти е била завършена с решението от 1993 г.
Поставеният в касационната жалба въпрос за това дали решението на ОСЗ от 1993 г. е породило конститутивно действие след като към този момент не е имало влязъл в сила план на възстановената собственост, по който имотът да се индивидуализира с граници и номер е разрешен в съответствие с формираната задължителна практика от решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Съдът е разрешил този въпрос след като е се е позовал на материалноправните разпоредби в редакцията им действала към момента на постановяване на решението, а те са чл.18ж от ППЗСПЗЗ в редакцията на текста от ДВ бр.34 от 1992 г. и на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията на текста от ДВ бр.28 от 1992 г. В тези редакции не е било предвидено към решението да се издава и скица. Това изискване е установено с изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 49/1995 г. Разпоредбите са материално правни по своя характер, поради което изменението им има действие занапред съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове, освен ако не е предвидено друго с изрична разпоредба.
Към момента на постановяване на решение № 522 от 04.10.1993 г. на ПК-гр.С., не е съществувало изискване към решението да се прилага скица и следователно същото е породило правното си действие, независимо от липсата на такава. Едва с изменението на чл. 14, ал. 1 с ДВ бр. 45/1995 г. и на чл. 18 ж ППЗСПЗЗ с ДВ. бр.48/1995 година, законодателят е предвидил, че за осъществяване на процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници „към решението на ПК се прилага скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените места – от техническата служба на общината. Тази редакция, с незначително изменение, е запазена и при измененаието на редакция на текста с ДВ. бр.122/1997 година.
При тези данни не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй по въпроса за конститутивното действие на решенията на ОСЗ, когато имотите са възстановяват в съществуващи или възстановими граници е формирана задължителна практика, която е съобразена от въззивния съд. С нея е уеднаквена практиката по разрешения въпрос, поради което не е налице релевираното основание за допускане касационна проверка на решението.
Не е налице и основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона. Това основание е налице, когато по прилагането на дадена правна норма липсва формирана практика или създадената такава следва да бъде променена. В случая не е налице нито една от тези хипотези.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за касационното производство както следва – в полза на С. сумата от 360 лв., които разход е установен с договор за правна помощ от 04.10.2010 г., а на [фирма], [населено място] сумата 300 лв., който разход се установява от представения договор за правна помощ и съдействие от 04.10.2010 г.и двата сключени с адв. С. Н.-С. при С. АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2010 г. по гр. д. № 515/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА О. Р. С., от [населено място], [улица] Й. Р. Р. от [населено място], [улица] да заплатят на Съюза на българските автомобилисти, [населено място] сумата 360 (триста и шестдесет) лв. разноски за касационното производство и на [фирма], [населено място] сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: