1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр. София, 06.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 361 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. М., срещу решение от 12.10.2009г. по гр. дело № 7804/2009г. на Софийски градски съд, IV-В отделение, с което е оставено в сила решение от 29.01.2009г. по гр. дело № 30595/2007г. на Софийски районен съд, Първа гражданска колегия, 41 състав в осъдителната му част и на ищеца М. Н. М. като ЕТ „Д-р М. Н.”, гр. Л. са присъдени разноски в размер 500 лв. за въззивното производство. С оставеното в сила решение ответното дружество е осъдено да З.лати на М. Н. М. като ЕТ „Д-р М. Н.”, гр. Л. сумата 1 835 лв. – недължимо платена сума за първото тримесечие на 2007г. поради превишаване на индивидуалните регулативни стандарти, както и сумата 643,24 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че настоящият правен спор е решаван противоречиво от съдилищата и че произнасянето на касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона. Поддържа становище, че по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор между страните и че е изпълнил или е готов да изпълни задълженията си, както и че поставянето на възложителя в забава се осъществява по общите правила на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Излага съображения относно разноските, направени от ищеца в производство по обезпечаване на бъдещи искове, в смисъл, че не представляват вреди от неизпълнение по чл. 82 ЗЗД, а следва да се присъдят по реда на глава осма от ГПК съобразно изхода на спора. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора и е налице влязъл в сила административен акт за удържане на исковата сума, в който смисъл са и решение от 23.03.2009г. по т. дело № 1288/2007г. на СГС, VІ т. о., 8 състав и решение от 12.02.2009г. по т. дело № 1476/2007г. на СГС, VІ т. о., 8 състав. Относно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът инвокира доводи, че неправилно СГС е приел, че З.овед № РД-09-87/23.11.2007г. на директора на Р. – Л. не представлява влязъл в сила административен акт за удържане на исковата сума поради това, че ищецът не е неин адресат. Поставя въпроса, че след като въззивната инстанция стигне до извод, че правната квалификация на спора не е по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на пъвоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
Ответникът М. Н. М. като ЕТ „Д-р М. Н.”, гр. Л. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, но е посочил неправилна правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вместо по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – претенция за реално изпълнение на задълженията на възложителя по договор № 11-0318/2007г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ да З.лати на ищеца възнаграждение за извършени въз основа на договора медицински дейности.
Решаващият съдебен състав е установил наличието на сключен между страните договор № 11-0318/2007г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, с който е постигнато взаимно съгласие изпълнителят М. Н. М. като ЕТ „Д-р М. Н.”, гр. Л. да оказва извънболнична помощ на граждани срещу З.лащане на възнаграждение от възложителя Н., гр. София. Констатирал е, че възложителят Н. е имал задължение за З.лащане на възнаграждение на изпълнителя за м. октомври 2007г. в размер 2 118,08 лв., но е прихванал 1 835 лв. като насрещно задължение на ищеца.
За да направи извод, че прихванатата от ответника по исковата молба сума в размер 1 835 лв. не се дължи от ищеца, въззивният съд е приел, че клаузите на чл. 36 и чл. 37 от договор № 11-0318/2007г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗЗД поради сключването им при нарушение на забраната по чл. 59, ал. 2 ЗЗО. Изложени са съображения, че към датата на сключване на договора е действал Национален рамков договор за 2006г., чиито членове 119, ал. 6 и чл. 167 са отменени с влязло в сила решение на В. /ДВ от 15.12.2006г./, поради което сключените след тази дата договори по чл. 20, т. 4 ЗЗО не могат да съдържат клаузи за едностранно определяне от Н. на регулативни стандарти и за санкциониране на лекарите за надвишаването им от Н., съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗО. Поради императивния характер на цитираната норма решаващият съдебен състав е заключил, че същата забранява на страните по договори, сключени за оказване на извънболнична медицинска помощ, да уговарят клаузи, по-неблагоприятни за лекаря в сравнение с НРД.
Въззивната инстанция е приела възражението на ответника за наличие на влязъл в сила административен акт за удържане на исковата сума за неоснователно поради това, че З.овед № РД-09-87/23.11.2007г. на директора на Р. – Л. не представлява такъв акт, тъй като ищецът не е неин адресат, а е отправена към главния счетоводител на районната каса и създава задължение за лице, което е на подчинение на ответника, но не и за ищеца, който е равнопоставен на Н. субект.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал противоречиво разрешаване на въпросите за необходимостта от доказване от ищеца на валидно сключен договор, изпълнение или готовност за изпълнение на задълженията си по предявен иск за З.лащане на възнаграждение и за поставяне на възложителя в забава. В съответствие с постоянната съдебна практика въззивната инстанция е установила наличието на сключен между страните договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, липсата на спор по отношение на задължението на Н. за З.лащане на възнаграждение на изпълнителя за м. октомври 2007г. в размер 2 118,08 лв. за извършената от последния първична извънболнична медицинска помощ, която дейност е фактурирана с фактура № 11/06.11.2007г. и по която има частично плащане от РЗК – Л. – заключение на вещо лице М. В. В.. Поради изложените съображения неоснователно е позоваването на противоречие с решение от 23.03.2009г. по т. дело № 1288/2007г. на СГС, VІ т. о., 8 състав и решение от 12.02.2009г. по т. дело № 1476/2007г. на СГС, VІ т. о., 8 състав.
Въпросът дали направените от ищеца в производство по обезпечаване на бъдещи искове разноски представляват вреди от неизпълнение на задължение по чл. 82 ЗЗД или следва да се присъдят по реда на глава осма от ГПК съобразно изхода на спора е ирелевантен за настоящия спор, тъй като по такъв въпрос въззивната инстанция не се е произнесла.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не доказва, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Въпросът дали З.овед № РД-09-87/23.11.2007г. на директора на Р. – Л. представлява влязъл в сила административен акт за удържане на исковата сума се урежда от разпоредбите на чл. 244 и чл. 245 НРД, съгласно които З.оведта на директора на Р. за прилагане на санкциите подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок от получаването й чрез директора на Р. по реда на З. /чл. 244 НРД/ и З.оведта на директора на Р. за прилагане на санкциите не се привежда в изпълнение до изтичането на срока за обжалване по реда на З., като при обжалване на З.оведта тя се изпълнява след приключване на съдебното производство и влизане в сила на съдебното решение /чл. 245 НРД/. В конкретния случай ответникът по иска не е представил доказателства за връчване на З.овед № РД-09-87/23.11.2007г. на ищцовата страна съгласно чл. 243, ал. 2 НРД.
За да се приложат предвидените в чл. 232 и сл. НРД от 2006г. санкции и да се извърши прихващане на дължимата сума по чл. 241, ал. 3 НРД от 2006г., следва нарушението да бъде констатирано по реда на глава двадесета на НРД от 2006г. Делото не съдържа доказателства, сочещи спазването на установения административен ред за осъществяване контрола по изпълнението на уговорките на НРД. Липсват данни за извършена проверка, за съставен финансов протокол или проверка от лекар – контрольор, не са налице данни дали и как се е произнесла арбитражната комисия съгласно чл. 242 НРД, нито са представени доказателства за връчване на З.овед № РД-09-87/23.11.2007г. на ищцовата страна съгласно чл. 243, ал. 2 НРД. В тази връзка неправилно е поддържаното от касатора становище, че е допустимо да бъде извършено прихващане на претендираното вземане с твърдяното от Н. превишение на средствата за А. за ПМП за предходен период.
По въпроса за правомощията на въззивната инстанция, когато първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, но е посочил неправилно правно основание, е налице постоянна съдебна практика, съгласно която въззивният съд трябва да определи правилната правна квалификация на предявения иск и да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора. Тази практика не следва да бъде променяна и при постановяване на обжалваното решение решаващият съдебен състав се е съобразил с нея.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 12.10.2009г. по гр. дело № 7804/2009г. на Софийски градски съд, IV-В отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.