2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София _______________2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 274/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура,[населено място], срещу въззивно решение № 374 от 16.12.2009 г. по гр. дело № 620/2009 г. на П. апелативен съд, с което е оставено решението от 13.05.2009 г. по гр.д. № 1395/2007 на П. окръжен съд, с което предявеният от Р. И. Я. от[населено място] срещу Прокуратура на Република България иск за сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдана е бил уважен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – процесуалноправен въпрос за преценка на доказателствата по делото и материалноправен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, разрешени от въззивния съд в противоречие с представената по делото съдебна практика.
Ответницата Р. И. Я. в писмения отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, П. апелативният съд е оставил в решението на първата инстанция, с коетото предявеният от Р. Я. срещу Прокуратура на Република България иск на основание чл. 2, ал.1, т. 2 от З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 20000 лв. за претърпени от същата неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на П., изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд е бил уважен.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 20 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и на тази база е изградил изводите си, приемайки за доказани твърдените факти за преживяванията и страданията по време на разследването и съдебния процес.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото, при определяне размера на вредите, който бил разрешен в обжалваното решение в противоречие с даденото разрешение на същия в приложените решения.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело апелативеният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Поради това, по въпроса за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото, при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от Я. неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. В конкретния случай при определя размера на обезщетението за претърпяните от Я. морални вреди въззивният съд е съобразил, че е била обвинена в извършване на тежко престъпление от общ характер, че производството е образувано през 1999 г. и че от привличането й като обвиняема на 5.11.2004 г. до оправдаването й с влязла в сила присъда на 9.01.2007 г. са изминали повече от две години, че оправдателната присъда характеризира обвинението като незаконно, че за преживяните от нея негативни емоционални страдания от накърняване на доброто й име и професионална чест, тревогата и безпокойството, които е преживяла във връзка с повдигнатото й обвинение сумата 20000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД за обезщетяване на претендираните вреди. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, с оглед конкретните факти и обстоятелства по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като моралните страдания на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените с изложението съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 20 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от Я. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 374 от 16.12.2009 г. по гр. дело № 620/2009 г. на П. апелативен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: