О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 19.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 700/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Ч” АД с вх. №289 от 05.06.2009 год. на СГС против решение от 27.04.2009 год. по в.гр.д. №2905/2008 год. на Софийския градски съд, ГО, ІVА отделение, с което е оставено в сила решение от 03.06.2008 год. по гр.д. №29393/2007 год. на Софийския районен съд, 35 състав, с което са уважени предявените от Г. А. Щ. против касатора при условие на обективно съединяване следни искове:1/ иск с правно основание чл.97, ал.1, ГПК, отм. за установяване, че не дължи сумата 1515.30 лв. начислена по констативен протокол №1000220 /22.03.2007 год., за която с влязло в сила решение от 04.07.2007 год. по гр.д. №7759/2007 год. на СРС, ГК, 29 състав е установено спрямо “Е” АД, гр. С., че не се дължи; 2/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.12,т.3 от О. условия за продажба на ел.енергия/ОУ/ за реално изпълнение- касаторът да възстанови снабдяването с ел.енергия; 3/ частичен иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.98а, ал.2 т.4 ЗЕ във вр. с чл.12,т.3 ОУ и чл.41,т.2 и чл.43 ОУ за сумата 600 лв., представляваща неустойка за вреди от нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването на обща стойност 2 440 лв. Софийският районен съд е уважил исковете, като е приел, че констативния протокол, е съставен едностранно от касатора-ответник в нарушение на чл.80 ЗЕ, не е доказано нарушение от страна на ищцата, като потребител на ел.енергия, водещо до преизчисляване на сметките за консумирана ел.енергия, както и че чл.25 от ОУ, регламентиращ механизма на корекции на сметките, противоречи на чл.2 от ЗЕ. Софийският градски съд е възприел крайните изводи на районния съд, като е допълнил в мотивите си, че ответното електроразпределително дружество не е упражнявало необходимия контрол за изправност и функционалност на електроизмервателните устройства, както и че неправомерно е прекъснало ел.захранването на ищцата Г, съобразно общите правила на ЗЗД и липсата на изрична нормативна уредба за едностранно корегиране на цената на консумираната ел.енергия.
Касаторът “Ч” АД, твърди, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл.224, ал.1 и ал.2 ГПК, отм., както и че е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Подържа допуснато нарушение на чл.80 от ЗЕ, защото тази норма урежда съставяне на протоколи, в отношенията между Д на икономиката и енергетиката, а не и тези между страните по делото. Навежда и довод за нарушение на чл.123 ал.1 ЗЕ, тъй като е имал право да преустанови временно снабдяването на ищцата с ел.енергия, поради неизпълнение на задълженията й, предвидени в договора за покупко-продажба на ел.енергия, в случая О. условияа/ОУ/.
Като основание за допускане на касационно обжалване подържа противоречивото разрешаване от Софийския градски съд на въпросите за основанието за възникване на правото на електроразпределителното дружество за корекция в сметките за електроенергия на абонат за изминал период, както и има ли дружеството право на такава корекция. В изложението по смисъла на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК подържа и правните въпроси за основанието за възникване на вземането на потребителя на електрическа енергия за вреди от нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването и представлява ли доказателствено средство едностранно изготвеният протокол при извършената проверка на място на средствата за търговско измерване, който е съставен от лица в трудово-правни отношения с електроразпределителното дружество.
Ответницата не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, включително и по отношение на частичния иск с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен при условие на обективно съединяване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира разрешения материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Общо формулираните основания за възникване на вземането на потребителите на електрическа енергия за вреди от нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването, както и тези за възникване на правото на електроразпределителното дружество за корекция в сметките за електроенергия за изминал период, а така също и за правната същност на едностранно съставения от служители на електроразпределителното дружество констативен протокол, не представляват материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Съобразно даденото в мотивите на Решение №4 от 16.06.2009 год. по к.д. №4/2009 год. тълкуване от Конституционния съд за обвързаността на правния въпрос от изхода по конкретното дело, задължително за съдилищата/чл.14, ал.6 ЗКС/, сочените от касатора правни въпроси трябва да са от значение за изхода по конкретното дело. В случая позоваването на общите основания за възникване на изброените права на електроразпределителното дружество не са обусловили конкретните правни изводи на съда. Споменаваният констативен протокол дори не е представен по делото, поради което хипотетичното обсъждане на правната същност на едностранно съставените от служителите на електроразпределителните дружества констативните протоколи, дори не би се отразило на неговата доказателствена сила. Липсата на ясно и точно формулиран конкретен правен въпрос, обусловил изхода по спора, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В случая, обаче не е налице и подържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване- противоречива съдебна практика. Представените две решения от 21.03.2008 год. по гр.д. №2862/2007 год. на СГС, ВО,ІІ Б състав и решение №246 от 06.10.2008 год. по гр.д. №592 от 2008 год. на СГС, ВО, ІV В състав, не представляват такава практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото липсва данни да са влезли в сила. Противоречивата съдебна практика се доказва само с влезли в сила съдебни решения, защото тези, които не са окончателни, могат да бъдат променени по пътя на инстанционния контрол.
Не представлява основание за допускане на касационно обжалване и доводът за недопустимост на обжалваното решение на основание чл.224, ал.1 и 2 ГПК, отм., тъй като претендираните от ищцата права вече са били разрешени с влязлото в сила решение от 04.07.2007 год. по гр.д. №7759/2007 год. на Софийския районен съд, ГК, 29 състав. В това решение е формирана сила на пресъдено нещо, не по отношение на касатора, защото е признато за установено, че ищцата Г не дължи същата сума от 1 515.30 лв. въз основа на същия констативен протокол №1000220/23.03.2007 год./вероятно е сбъркана датата, тъй като в мотивите се обсъжда протокола от 22.03.2007 год./, за същия период от 23.03.2006 до 23.03.2007 година, но по отношение на “Е” АД гр. С.. То е преобразувано чрез отделяне на част от имуществото му и преминаването му към “Ч”, без да е доказано дали в тази част от имуществото, за която съществува правоприемство между двете дружества, е включено и процесното вземане към ищцата, произтичащо от посочения констативен протокол. По делото не е представен Договора за преобразуване и П. към него №№ 1 и 2. Л. на идентичност между субектите на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение от 04.07.2007 год. по гр.д. №7759/2007 год. на Софийския районен съд, ГК, 29 състав, и настоящето производство, прави неоснователен довода за недопустимост на обжалваното решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2009 год. по в.гр.д. №2905/2008 год. на Софийския градски съд, ГО, ІVА отделение, с което е оставено в сила решение от 03.06.2008 год. по гр.д. №29393/2007 год. на Софийския районен съд, 35 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: