О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София,12.06.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2982 / 2015г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 19.03.2015г. по гр.д.№ 37/2015г. на ОС Видин, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД .
Жалбоподателят Р. З. В., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответниците Ю. З. Д. и Г. Е. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Р. З. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка предмет на нотариален акт №г., сключен между наследодателя на ищцата З. Г. и ответницата Ю. З. през време на брака и с втория ответник Г. Е. до размер на полагащата се по закон част от наследството – 1/4 идеална част.
От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № , том на дело № година от 08.04.1996 година издаден от нотариус при РС В. се установява, че З. Б. е продал на дъщеря си Ю. З. собствените си 3/4 идеални части от апартамент находящ се в [населено място] срещу задължението за гледане и издръжка, която купувача да осигури изразявяща се в осигуряване на квартира, храна, отопление, осветление, дрехи, лекуване и лекарства при нужда, както и да го погребе след неговата смърт съобразно обичайте, като прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имота.
Установено е по делото, че на 05.11.2013г. прехвърлителят е починал и негови законни наследници са жалбоподателката-ищец в производството и ответницата Ю. З.- и двете негови дъщири.
Съдът, като е обсъдил показанията на свидетелите, както и факта че приживе прехвърлителят не е изразил недоволство от полаганите от приобретателката за него грижи, е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил. Приел е, че ответницата е изпълнила поетите задължения по договора, като е осигурила на своя баща жилище, където е живял до смъртта си, поддържала е непрекъснат контакт с баща си, като му е пращала пари и колети, изпълнила е и поетото морално задължение да го погребе според обичайте, като е поела изцяло разноските по погребението.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: необходимо ли е приобретателя по договор за придобиване имот срещу задължение за издръжка и гледане да полага ежедневни и постоянни грижи и издръжка и следва ли издръжката да е само съобразно уговореното в договора. Представя решение от 23.02.2010г. по гр.д.№93/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че единични прояви на грижи не сочат на пълно изпълнение на договора, решение от 07.01.2011г. по гр.д.№1371/2009г. ВКС, ІV г.о., в което е прието, че преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. Представя и решение на въззивин съд без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се взема предвид при преценка за допустимост на касационното производство.Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на сочените от нея основания. Въззивният съд е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателката решения. В същата се приема, че при прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнени и нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него. Съгласно Тълкувателно решение от 15.05.2012г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГК на ВКС – точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен договор е налице, когато той предоставя грижи и издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени нуждите на кредитора от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора/ в този смисъл постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 22.12.2010г. по гр.д.№1534/2009г.,ІV г.о. на ВКС/. Съобразявайки се с така установената практика съдът е достигнал до извод, че предявеният от жалбоподателката иск за разваляне на алеаторния договор, сключен от нейния праводател, е неоснователен.
Практиката по поставените от жалбоподателката въпроси е уеднаквена , а и тя не представя решения на състави на различни съдилища, в които да се дава противоречиво разрешаване на същите, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2015г. по гр.д.№ 37/2015г. на ОС Видин.
ОСЪЖДА Р. З. В. да заплати на Ю. З. Д. и Г. Е. Д. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: