1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 565 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника З. компания [фирма] против Решение № 132 от 14.10.2013г. по в.т.д № 344/2013г. на ОС Шумен, с което е потвърдено Решение № 25 от 01.03.2013г. по гр.д.№ 330/2012г. на Районен съд Велики Преслав. С решението на първоинстанционния съд ответникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], [община], на основание чл.208,ал.1 КЗ, сумата 22 205.39лв.-неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „имущество и материали“-полица 11006250013/18.05.2011г. за настъпило на 17.10.2011г. застрахователно събитие „буря“, от което са разрушени покрив на склад за готова продукция и 1980бр. кашони, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се посочва, че съставът на ОС Шумен е постановил своето решение в нарушение на съществен процесуалноправен въпрос: „Без да е оспорено прието по делото писмено доказателства-метеорологична справка, издадена от оправомощен държавен орган-Н.-Варна, същата не е съобразена според нейния истински смисъл, а са игнорирани и своеволно тълкувани числовите данни, която същата съдържа, което е повлияло на крайното решение и на мотивацията на съдебния състав да уважи исковата претенция”. Твърдението е, че справката се ползва с формална доказателствена сила и има доказателствено значение и „като не е взето това значение на писмения документ от страна на съдебния състав, е налице неговото своеволно тълкуване, поради което са нарушени както процесуални, така и материалноправната норма, регулираща непозволеното увреждане“, в какъвто смисъл било Решение № 85 от 28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. на ВКС, 2 т.о. Поддържа се, че обжалваното решение „със своите пороци попада” в хипотезата за точно прилагане на закона, тъй като съдът не е обсъдил изложените обстоятелства в тяхната съвкупност въз основа на точна оценка и анализ
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да потвърди решението за уважаването на иска с правно основание чл.208,ал.1 КЗ, окръжният съд е изложил собствени съображения по въведените с въззивната жалба на ответника доводи за липса на активна легитимация на ищеца да претендира заплащане на обезщетението, с оглед уговорката в полицата, застрахователното обезщетение за се заплати на трето лице и относно възражението за ненастъпване на застрахователното събитие „буря“. По първия въпрос е мотивирал обстойно, че полицата съдържа клауза застрахователното обезщетение на бъде изплатено на трето лице-бенефициер, поради което е налице договор в полза на трето лице, но то се е отказало от уговорката; отказът погасява правото му и в тази хипотеза застрахованият по имуществена застраховка има право да получи застрахователното обезщетение, като се е позовал на Решение № 219 от 14.02.2012г. по т.д.№ 837/2010г. на 2 т.о. Конкретизирано е, че с писмо от 13.01.2012г. третото лице [фирма] е заявило отказ на него да бъде изплатено обезщетението по процесната полица по образуваната щета във връзка със застрахователното събитие от 17.10.2011г. и е дало съгласие плащането да се извърши в полза на застрахования. Мотивирано е, че за ищеца е възникнала възможността на получи обезщетението, респ. да претендира заплащането му по съдебен ред. По отношение на възражението, че не е настъпило застрахователното събитие „буря“, покрито от процесната полица, а друго метеорологично състояние „силен вятър“, са изложени съображения, че „бурята” е дефинирана в ОУ за застраховане на имущество като движение на въздушни маси със скорост над 15 м./сек., което има разрушително действие, изразяващо се в счупване, откъсване, отнасяне и др.подобни механични повреди или унищожаване на имущество, а съгласно предоставената справка от хидрометеорологичните служби е видно, че на 17.10.2011г. в района на ст.Велики П. „е регистриран силен вятър с импулси до 17 м./сек.” В тази връзка въззивната инстанция е кредитирала и показанията на разпитания свидетел, установил, че силният вятър и виелицата са отнесли част от покрива на склада, където са съхранявани кашони, които били унищожени, като констатациите в този смисъл са били направени и при извършения от застрахователя оглед. При тези данни е обоснован изводът за настъпило застрахователно събитие „буря“.
Касационната жалба е допустима.
Становището на настоящия състав, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на формулиран въпрос имащ характеристиката на правен. Освен, че изложеното в приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е неясно, твърденията са за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения при кредитиране на доказателство, като не е разбираемо и становището на касатора по повод категоричните мотиви на съда, че цени данните от справката, чието съдържание е дословно възпроизведено. Принципно правило е, че основанията за касационното обжалване са различни от предпоставките за допускане до факултативния касационен контрол. Поради това и евентуалното наличие на нарушение на процесуалните правила не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като констатацията за съществуването му може да бъде направена едва в производството по чл.290 ГПК. При липса на надлежно формулиран правен въпрос по решаващите изводи на съда по предмета на спора, безпредметно е обсъждането формално посочените от касатора допълнителни предпоставки на касационното обжалване, а и цитираното решение на ВКС няма никакво отношение към поддържаната от застрахователя теза.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 132 от 14.10.2013г. по в.т.д № 344/2013г. на ОС Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.