О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 21.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 6070 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. Д. К., чрез адв. А. И. от Софийска адвокатска колегия, против определение № 312/14.08.2014 г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 264/2014 г.
С него е отказано да се измени по реда на чл. 248 ГПК решение № 265/10.06.2014 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 264/2014 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност – при определяне на материалния интерес (цената на иска), съдът не е отчел размера на натрупаната от 03.10.2000 г. – 19.07.2007 г. лихва в размер на 13 617,75 лв., който размер е следвало да съобрази при прилагането на чл. 78, ал. 1 ГПК. Неправилно, също така, въззивният съд не признал на К. разход за заплатен адвокатски хонорар.
Насрещната страна С. Д. С., чрез адв. В. Б., е отговорил, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт.
С. Д. С. е предявил против В. Д. К. иск за признаване на установено в отношенията им, че С. не дължи на К. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, присъдено с присъда от 28.10.2008 г. по НОХД 8167/2008 г. на СРС, лихва върху главницата, считано от 03.10.2000 г. до окончателното издължаване на длъжника и 500 лв. разноски по наказателното дело.
Въззивният съд, като изменил частично решението на първостепенния Районен съд Сливница, е уважил иска, като признал за установено, че С. не дължи на К. 15 000 лв. – присъдена главница по НОХД 8167/2008 г. на СРС, както и лихва, натрупана върху главницата, считано от 19.07.2007 г. Отхвърлил е иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 03.10.2000 г. – 19.07.2000 г., както и за сумата от 500 лв. – разноски по НОХД.
Съдът е осъдил К. да заплати дължима държавна такса в размер на 900 лв. за двете инстанции, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както 1670 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С определение № 312/14.08.2014 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, съставът на Софийски окръжен съд е отказал да измени решението си в частта за разноските. Приел за неоснователни доводите на К. за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.. Относно разхода на К. за адвокатско възнаграждение, е приел, че такова не му се дължи, защото договорът за правна помощ и адвокатското пълномощно не са в предвидената от закона форма и не доказват плащането на хонорара.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска; ответникът има право да получи направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
В случая претенцията за лихвата върху сумата от 15 000 лв., за времето от 03.10.2000 г. до окончателното издължаване на главницата, няма посочена цена в исковата молба. За времето от 03.10.2000 г. до датата на сезиране на съда – 13.05.2013 г., ищецът е следвало да посочи цена, като върху нея се изчислява и дължима държавна такса по правилата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Това не е сторено, има постановено решение и то е влязло в сила. Установената нередовност на исковата молба не може да бъде отстранена в производство по чл. 248 ГПК, поради което е и недопустимо Върховният касационен съд да се ползва от представените с частната жалба справки за размера на лихвата върху 15 000 лв. за времето от 03.10.2000 до 19.07.2007 г.
При тези данни, и с оглед другите заявени претенции и частичното им уважаване, цената на всички претенции, с посочена в исковата молба цена, е в размер на 15 500 лв., като размерът на уважената част от исковете е 15 000 лв., а на отхвърлената част от исковете – 500 лв. Софийският окръжен съд, изхождайки от тази база, правилно е определил размера на дължимата от К. държавна такса, както и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Б..
Неправилно въззивният съд е приел, че адвокатското пълномощно, дадено от К. на адв. А. И., както и сключеният между тях договор за правна помощ, не са в предвидена от закона форма. Следва да се посочи, че последното заключение на въззивния съд, би означавало, че адв. И. няма представителна власт и не може да представлява страната по делото в нито една инстанция. По делото, в производството пред районен съд, е приет договор за процесуално представителство от 09.12.2013 г., в който се съдържа изявление на В. К. за упълномощаване на адв. А. И. да го представлява по делото, уговорен е размерът на адвокатското възнаграждение – 500 лв., като в писмения документ се съдържа изявление на страните, че сумата е платена и получена при подписване на договора – 09.12.2013 г., което изявление, сторено от адв. И., има характера на разписка.
Упълномощителната сделка е валидна, като документът, в който е материализирана отговаря на изискванията на чл. 33 ГПК. Писменият договор доказва размера и реалното плащане на адвокатския хонорар.
Следователно, и с оглед резултата по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът С. следва да заплати на ответника К. сумата от 16,13 лв.
Определението на Софийски окръжен съд по чл. 248 ГПК следва да бъде изменено в посочения смисъл.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 312/14.08.2014 г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 264/2014 г., в частта, с която е отказал да присъди на В. Д. К. съдебноделоводни разноски по делото до размера на 16,13 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на В. Д. К. съдебноделоводни разноски по делото в размер на 16,13 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 312/14.08.2014 г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 264/2014 г., в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: