ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 761
София, 26.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1475 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Г. като процесуален представител на Р. Х. Р. от срещу решението на СГС от 06.VІ.2011г. по гр.д. № 14819/2010г.
Ответникът по касационната жалба Н. С. С. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 22.ІХ.2010г. по гр.д. № 41249/2009г., с което е отхвърлен предявения от Р. Хр.Р. срещу Н. Ст.С. иск по чл.45 от ЗЗД за присъждане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неверни твърдения, съдържащи се в две писма, съставени от ответника, адресирани до Прокуратурата на РБ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че писмата са подписани от С. не в лично, а в качеството му на зам.-председател на Независимото дружество за защита правата на човека, за което е имал представителна власт по пълномощно с нотариална заверка на подписа от 09.ХІ.2000г., с което председателят на дружеството го упълномощил да го представлява пред всички институции, в т.ч. прокуратура, полиция, съд; наличието на представителна власт не се оправергава от показанията на св.Д., писмата са подпечатани с печата на дружеството. С оглед на това ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да носи отговорност по предявения иск.
В изложението на Р. Хр.Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Материалноправният въпрос бил дали лице, което има пълномощно от представляващото лице на едно ЮЛ с нестопанска цел, може да действа от името на дружеството, без то да знае това, без да е взето решение на общо събрание или на заседание на УС, както изисква законът, и това не означава ли, че всеки може да ангажира отговорността на ЮЛ, вкл. имуществената такава, без самото то да знае; не е ли това възможност за злоупотреба с името на ЮЛ. Процесуалноправният въпрос бил на кого лежи тежестта за доказване на отрицателен факт – на този, който го твърди – това е касаторът, или на страната, която се ползва от обратното и би следвало да докаже положителен факт – вземане на решение от страна на УС на дружеството.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касаторката въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По материалноправния въпрос това е така, тъй като оплакване във връзка с него касаторката не е релевирала във въззивната си жалба, а по силата на чл.269 от ГПК въззивният съд е бил ограничен /длъжен/ да провери първоинстанционния съдебен акт само по посоченото в жалбата. По процесуалноправния въпрос въззивният съд не се е произнесъл, въпреки че той е бил посочен във въззивната жалба. При това положение касаторката следваше да релевира като основание за допускане на касационно обжалване процесуалноправният въпрос за непроизнасяне от въззивния съд по заявеното с въззивната жалба оплакване, което, обаче, не е сторено. И тъй като, както вече бе казано, касационният съд не е оправомощен служебно да взема предвид въпросите, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, втори „Д” въззивен състав, от 06.VІ.2011г. по гр.д. № 14819/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: