2
гр. д. № 1467/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 761
София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1467/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 839/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 1902/07 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Ж. Т. А. и Д. Я. установителен иск за собственост на имот с площ от 1.565 дка, представляващ част от имот с пл. № 255 по КП на к. к. „Чайка”, в землището на [населено място].
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че касаторът не се легитимира като собственик на спорния имот на основание чл. 17а ЗППЗДОП след преобразуването на Д. Ф. в [фирма], [населено място].
От фактическа страна е установено, че процесният имот (част от имот пл. № 404 по плана от 1963 г.) е бил включен в терен, отреден за почивен дом на Държавно аптечно обединение и Д. Ф. на три етажа, като теренът е отчужден от ТКЗС. Включването е на основание одобрено изменение на плана от 1963 и попада в южната част на имота.
След построяване на сградата е съставен А. от 1972 г. , за сграда със застроена площ от 736 кв. м. на три етажа и общо застроен и незастроен терен от 12.000 кв. м., като в т. 7 е отбелязано, че е предоставена за ползване на Държавно аптечно управление и Д. Ф.. Сградата е и била съборена.
През 1999 г. е съставен акт за държавна собственост № 2656/16.09.99 г. съставен на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС и писмо на М. от 02.07.1998 г. за недвижим имот в [населено място] – лечебно-оздравително заведение , състоящо се от 9920 кв. м и 7760 кв. м. и сгради – блок № 1 на четири етажа и застроена площ от 1549 кв. м., блок № 2 на три етажа и застроена площ от 1252 кв. м., сграда рехабилитация застроена на 65 кв. м., складове застроени на площ от 94 кв. м., като е отразено, че е предоставен на МЗ-Л. В..
През 2000 г. на основание заповед на МЗ от 21.06.2000 г., издадена на основание чл. 103, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от Закона за лечебните заведения Л.-В. е преобразувано в „Специализирана болница по рехабилитация” – В., което е поело активите и пасивите на Л. по Баланса към 1999 г.
Държавата чрез МЗ е продала част от акциите си от „Специализирана болница за рехабилитация”-В. ЕАД на трето лице – Т. оъвърсайз лимитит” с договор за приватизационна продажба от 15.05.2001 г., в резултат на което дружеството е преобразувано от ЕАД в АД.
Прието е, че касаторът не се легитимира като собственик на имота с факта на преобразуването му в ЕАД, тъй като не е установено по делото в баланса на Л., съставен към 30.09.99 г., датата на преобразуването, да е включен имотът , описан в акта за държавна собственост от 1999 г. Това не е установено и с приетата съдебно-икономическа експертиза.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса преминава ли в собственост на преобразуваното от ЕАД в АД земята, ако тя не е била записана в счетоводния баланс. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с възприетото в решение от 1.12.2005 г. по гр. д. № 511/2003 г. на ВКС, І г о., в което е прието, че записването в баланса няма правна характеристика на придобивен способ.
Въз основа на установените факти и формулираният въпрос, който решен от съда и определящ изхода на спора, съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Тази предпоставка е налице, когато съществен за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Какво включва тя е разяснено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2009 г. Това са тълкувателните решения и постановления на Пленума на ВС; ТР на Общото събрание на гражданска и търговска или и на двете заедно или решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Касаторът се позовава на решение на тричленен състав на ВКС, постановено при действието на ГПК отм., в което е разрешен въпрос по приложението на чл. 17а ЗППДОП. Решението няма задължителен характер. Наред с това разрешеният в него въпрос е по приложението на друг закон и не е относимо към настоящия правен спор.
При тези данни не следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Съобразно изхода на касационното производство и на основание чл. 69, ал.1 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за производството, които възлизат на сумата 800 лв., установени с представен договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2010 г., сключен с адв. Н. З. от В. АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 839/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Ж. Т. Адамова от [населено място], кв. В., ул. „Евсиноград № 6 и Д. Т. Я. от [населено място], кв. В., [улица] сумата 800 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: