Определение №761 от по ч.пр. дело №677/677 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 761

С. , 23.12. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №677/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Публичен изпълнител при ТД Национална агенция за приходите, [населено място], срещу определение №121 от 01.02.2011 г. по ч. гр. дело №1027/2010 год. на Русенския окръжен съд, с което са потвърдени определения от 22.10.2010 г. и 03.11.2010 г. по гр. дело №3096/2010 г. на Русенския районен съд в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на И. Т. Б. и Р. А. Б. по 811.18 лв. деловодни разноски. С първоинстанционните определения е изменено определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от исковете с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали дължи заплащане на направените от ответниците разноски, след като отказът от исковете е направен поради изпълнение на публичното задължение след подаването на исковата молба. Счита, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Посочени са съдебни определения.
Ответниците по частната жалба И. Т. Б. и Р. А. Б., двамата от [населено място], не са заявили становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Въззивния съд е приел, че причината за отказа от исковете е ирелевантна относно възможността в полза на ответниците да се присъдят направените разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Повдигнатият въпрос обуславя изхода на спора и се разрешава противоречиво от съдилищата. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Русенският окръжен съд неправилно е приел, че ищецът дължи на ответниците направените разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК независимо от причината, поради която е направен отказ от исковете и делото е прекратено. Според общите правила за отговорността за разноските като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор и по аналогия на чл.78, ал.2 ГПК, винаги когато причината за отказа от иска е погасяване на правото на ищеца поради настъпването на нови факти, които не зависят от него, отговорността за разноските трябва да бъде понесена от ответника, тъй като той е дал повод за предявяване на иска. В разглеждания случай исковата молба е подадена на 21.04.2010 г., а отказът от исковете е направен на 04.10.2010 г., т.е. веднага след като на 16.09.2010 г. публичното задължение по смисъла на чл.216, ал.1 ДОПК е погасено.
Това налага обжалваното определение да бъде отменено и исканията на И. Т. Б. и Р. А. Б., двамата от [населено място], за присъждане на деловодни разноски, да се отхвърлят.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №121 от 01.02.2011 г. по ч. гр. дело №1027/2010 год. на Русенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №121 от 01.02.2011 г. по ч. гр. дело №1027/2010 год. на Русенския окръжен съд и потвърдените с него определения от 22.10.2010 г. и 03.11.2010 г. по гр. дело №3096/2010 г. на Русенския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ исканията на И. Т. Б. и Р. А. Б., двамата от [населено място], за присъждане на деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top