О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 565/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. А., гр. В., срещу въззивно решение от 06.01.2009г. по гр. дело № 505/2008г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси по приложение чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Не е съобразена практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „С” Е. , оспорва жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 27/04.03.2008г. по гр.д. № 214/2006г. на Балчишкия районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Н. А. срещу „С” Е. искове на основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността и на основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба по нот.акт № 124/2006г. и е прекратено производството по делото в тази част. Обезсилено е същото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Н. А. срещу „С” Е. иск с правно основание чл.108 ЗС относно двуетажна жилищна сграда с гараж и масивна ограда, изградени в дворно място, съставляващо УПИ – ХVІ-451, кв.38 по ПУП на с. О.. Решението на Балчишкия районен съд по гр.д. № 214/2006г. е отменено в останалата част и по реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от К. Н. А. срещу „С” Е. иск с правно основание чл.108 ЗС относно имот – дворно място с площ 353 кв.м., съставляващо част от УПИ ХVІ-451, кв.38 по ПУП на селото, оцветена в зелен цвят на скица №1 по делото на БРС, приложена към експертиза от 14.06.2007г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по отношение на исковете с правно основание чл.26, ал.1` ЗЗД и чл.29 ЗЗД исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл.98 ГПК /отм./, поради което с определение от 20.10.2008г. на ищеца са дадени указания за излагане на конкретни основания и обстоятелства, по тези искове, което не е сторил. Освен това ищецът не е страна по атакуваните сделки, сключени между ответното дружество и трети лица, и въпреки дадените указания не е установил правния си интерес от така предявените искове. По ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС въззивният съд е приел,че ищецът не се легитимира като собственик на имота – земеделска земя, тъй като няма титул за собственост- не е установено в негова полза да е налице положително решение на административния орган за възстановяване собствеността върху имота. С решение от 10.08.1998г. на ОПК – гр. Б. по заявление от 1992г. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Н. С. с план за земеразделяне върху имот с площ 6,271 дка в м.”Н”, в землището на с. О.. С това решение е изменено решение на ПК от 1994г., с което е било отказано това право. С решение № 22-31/13.07.1999г. на ОСЗГ-гр. Балчик, отново е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне като в мотивите на акта е посочено, че имотът се прехвърля по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като попада в регулация и следва да се представи скица от ТСУ. Административният орган е признал правото на възстаняване в съществуващи граници, но решението няма характер на същинско по смисъла на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът не е индивидуализиран – не са описани граници, местоположение. Това решение няма конститутивен ефект. Освен това е издадено последващо решение от 14.04.2006г. от ОСЗ, с което е постановен отказ да се възстанови в стари реални граници събствеността върху горния имот. Така по отношение на процесната част от общата площ 6, 271 дка е налице отказ на оторизирания орган за възстановяване на собствеността. Това изключва легитимацията на ищеца по предявения иск за собственост. Недопустимо е да се осъществява косвен съдебен контрол върху актовете на административния орган, тъй като ищецът е бил страна в административното производство и по негова жалба последното решение на ОСЗ, постановила отказа, е потвърдено от административния съд.
Във връзка с дадените му указания от въззивния съд касаторът е депозирал изложение по чл.284, ал.3 ГПК, приподписано от адвокат,в което е поставил разнообразни правни въпроси, някои от които са неотносими. Изложеното се отнася до въпросите по приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.109 ЗС, тъй като не се обхващат от предмета на предявените от него искове. Въпросът относно даденото разрешение в обжалваното решение на въпроса за конститутивното действие на решението на ПК, поставен от касатора, е решен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, в т.ч. и с ТР № 1/1997г. ОСГК относно преценката на решението на ПК. Съгласно практиката на ВКС въззивният съд е приел, че в случая след като е налице влязло в сила решение, обективиращо отказ за възстановяване собствеността върху процесния имот, то ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот. В тази връзка изложените от съда съображения за контитутивното действие на положителното решение на ОСЗ съответства на трайната практика на ВКС. В съответствие с нея е и даденото разрешение на въпроса за пределите на косвения съдебен контрол на административния акт и задължителната сила на постановеното в процедурата по обжалването му по административен ред решение на административния съд, когато в административното производство е участвала и страната по гражданския спор. Позоваването на различни решения на ВКС относно претенциите по чл.26 и 29 ЗЗД, не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т..1 ГПК. Това е така защото даденото разрешение в разглеждания случай касае процесуалноправен въпрос относно допустимостта на така предявените искове. То е в съответствие с ТР №1/17.07.2001г., ОСГК – т.4. В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция по същество и съгласно разясненията, дадени с цитираното ТР по приложението на чл.100 ГПК /отм./ въззивният съд е дал срок на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба по двата иска, което не е сторено от ищеца, поради което и първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо.
Изложението по чл.284, ал.3 ГПК не обосновава и приложимост на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е развил релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване на това основание. Налице е трайна съдебна практика по обсъдените по-горе въпроси и не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени, както и искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.01.2009г. по гр. дело № 505/2008г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.