О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
гр.София, 14.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 842 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.03.2009г. по гр.д. № 193/ 2008г., с което Великотърновски ОС е уважил иск на П. П. С. срещу С. Р. М. за сумата 1500 лева, на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. Р. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът П. П. в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е оставил в сила решение от 08.09.2008г. по гр.д. №1534/2007г. на Великотърновски РС, е осъдил С. Р. да заплати на П. П. 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Съдът е приел за установено, че на 12.08.2002г., в района на с. Б. е причинил телесна повреда на П. П. – избиване на горен ляв централен резец, което е установено и от Постановление от 13.01.2003г. РП-Велико Т. за прекратяване на наказателното преследване срещу С. Р. на основание чл.237, ал.1, т.1, вр. чл.21, ал.1, т.7 НПК и чл.61 НК – като деяние извършено от непълнолетен извършител, поради което е изпратил по компетентност преписката на комисията за противообществени прояви на непълнолетни за наказването му. Анализирайки доказателствата по делото съдът по справедливост е определил обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане в размер на 1500 лева.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е разрешен съществен правен въпрос, а именно относно разпределението на доказателствената тежест между страните при доказване вредите от непозволено увреждане, както и материално-правния въпрос за справедливостта на определеното обезщетение, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правотоq – основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В конкретния случай съдът действително се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за правилното решаване на спора, но е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС, според което всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици, поради което същият не е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по въпроса за разпределението на доказателствената тежест между страните по спор с правно основание чл.45 ЗЗД, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, или пък липсата на практика да налага това, което би било основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 05.03.2009г. по гр.д. № 193/ 2008г. на Великотърновски ОС по жалба на С. Р. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: