О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 858 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Д. Б., Л. Т. С., Р. Т. И., Р. М. П., М. М. П., В. Т. М., Г. Т. Н. , Ц. Х. Н., М. Г. Н., С. Г. Н., Е. И. Г. и П. Ц. С. против решение от 13.02.2009г. по гр.д. № 4184/2007г. на СГС, с което е отменено частично решение № 94/28.06.2007г. по гр.д. № 1337/2006г. на СРС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 108 от ЗС против С. Й. Й. и З. М. Й. върху част от имот 3325.115, к.л. 810/811 по плана от 1950г., идентичен с имот 025115, находящ се в землището на с. С., м. “Б”, възстановен на ищците с решение № 6109/15.12.1999г. на ПК “В” с площ на тази част 284 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че на ищците е признато правото на възстановяване на собствеността с решение № 6109/15.12.1999г. и скицата към него № К 01041/07.11.2006г., но не е възстановена собствеността им за спорната площ от имот 453, тъй като тя попада в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ и не е издадена за ищците заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, съгласно изричното изискване на действащата към момента на издаване на решението на ПК редакция на пар. 14, ал.1т3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 63/30.07.1999г. Съдът е приел в съответствие с пар.30, ал.2, изр.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ДВ чр. 45/1995г., отменена ДВ бр. 79/1996г./, че ответниците се лигитимират като собственици на основание пар.4а от ЗСПЗЗ, защото е доказано, че имота им е предоставен за ползване по ПМС № 26/1987г., в него те са изградили до влизане в сила на ЗСПЗЗ дървено бунгало на бетонна основа от 12 кв.м. с помещение за стопански инвентар и стая, терена с площ 600 кв.м. е оценен с влязла в сила заповед от № РД-64-64/13.02.1995г. Цената е изплатена и е издаден констативен н.а. № 127,т. ХХVІІ/08.12.1996г. на осн. пар.5, ал.12 от ППЗСПЗЗ в редакция от ДВ бр.48/1995г. Алтернативно съдът е изложил мотиви и за придобиване на имота от ответниците по давност като добросъвестни владелци, защото са установили владение на основание административен акт, а нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не препятства течението на давността от постановяване на решението на ищците –.12.1995г. Затова в полза на ответниците не е издадена заповед по пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че ищците не се лигитимират като собственици с решението на ПК от 15.12.1999г. и скицата към него, а е прието, че ответниците са придобили правото на собственост в резултат на изкупуване, като според касаторите съдът е дал неправилно тълкуване на понятието “сграда” във въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба материално правни въпроси са: могат ли ищците да се лигитимират като собственици в производството по чл. 108 от ЗС с представеното решение от 15.12.1999г. и скица към него, индивидуализираща имота, представлява ли “сграда” по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ дървено бунгало на бетонова основа с площ 12 кв.м. Касаторите обосновават допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като твърдят че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС. Позовават се и представят Р 691-06-ІV гр.о., Р 1193-99-ІV гр.о., Р 1078-07V Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на тези въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците оспорват допускането до касация, като считат, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, защото съдът е постановил решение в съответствие с практиката на ВКС, а част от решенията не се отнасят за същата фактическа обстановка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба въпроси са свързани с предмета на спора и разрешаването им определя крайния резултат. Съдът обаче не е разрешил тези въпроси в противоречие със съдебната практика.
За да е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ТПК е необходимо практиката, на която се позовава касатора да е по идентични, или сходни казуси. Следва да се отбележи, че практика по смисъла на този текст представляват освен постановленията на пленума и тълкувателните решения на ОСГТК и решенията и определенията по частни жалби на тричленнни състави. Определенията по чл. 288 от ГПК не съставляват практика по правни въпроси, разгледани в тях само до колкото се преценява наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК. Тези определения са по движението на делото, с тях съдът не се произнася по същество по правен спор, предмет на решението, за което се преценява дали да се допусне до касационно обжалване, поради което на тях не може да се позовават жалбоподателите, за да обосноват допускане до касация.
От представените от касаторите решения, касаещи първия материално правен въпрос относно лигитимацията им като собственици не се установява в приложените решения, съдът да е разглеждал решение на ПК, което е издадено при действието на чл. 14, ал.1т.3 от ЗСПЗЗ в редакция от ДВ бр. 68/30.07.1999г., съгласно която ПК само признава правото на собственост при условията на пар.4-4л от ЗСПЗЗ, а пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 68 от 30.07.1999г. в сила от същата дата придава конститутивно действие за възникване на правото на собственост върху обособен обект на заповедта на кмета по този текст. В нито едно от представените решения не е разгледана тази хипотеза. Същевременно придобиването на правото на собственост на ответниците е станало при условията на пар.4а от ЗСПЗЗ още към 1995г., когато пар.30, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/1995г. е предвиждал запазване на придобитото право на собственост от полувателите, а пар.5 от ППЗСПЗЗ е уреждал процедурата по издаване на констативни нот. актове. За тези лица не е необходимо издаване на заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ /Р 857/02.07.2009г. ІV гр.о./ Придобиването на права по пар. 4а и 4б от ЗСПЗЗ изключва възможността за реституция по ЗСПЗЗ, според практиката на ВКС – Р 17/29.01.2009г. І гр.о.
Действително във възникналата колизия на права, обуславяща разрешаването на спора за правото на собственост по пар. 4к, ал.8 от ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти може да се разглежда въпроса дали бившите ползуватели са придобили законосъобразно правото на собственост. Ищците са оспорили наличието на сграда по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ в имота на ответниците. Съдът обаче е дал тълкуване на това понятие както според благоустройствените закони – чл. 303б, ал.3 от ЗТСУ /отм/ и Наредба № 5 от 1977г., така и съобразно тълкувателната норма на пар.1в от ППЗСПЗЗ и е намерил, че и според тях, дървеното бунгало на бетонова основа с отделни помещения за селскостопанския инвентар и за подслон отговаря на изискванията на тези текстове. Цитираната от касаторите съдебна практика, в която е разгледан този въпрос изхожда от конкретно описание на сграда и не може да има общо приложение за всеки вид сграда. Представеното Решение № 1193/1999г. има изолиран характер, защото въвежда изискване за строителни книжа, каквото не се съдържа в цитираните правни норми, така както няма изискване за водоснабдяването и канализацията им, предвид това, че тези постройки са изграждани в пустеещи и изоставени земи, каквито е могло да се раздават за ползване по актовете на МС и са извън регулацията, където никога не е имало канализация. По тези съображения, и втория поставен от касаторите въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Касаторите сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатите с касационната жалба съществени материално правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не са налице неясни, или непълни правни норма, щом се държи сметка за действието им във времето поради което няма нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има практика и по двата поставени въпроса, с която е съобразено въззивното решение /цитирана по-горе/, което сочи на липса на това основание.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.02.2009г. по гр. Д. № 4184/2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от З. Д. Б., Л. Т. С., Р. Т. И., Р. М. П., М. М. П., В. Т. М., Г. Т. Н. , Ц. Х. Н., М. Г. Н., С. Г. Н., Е. И. Г. и П. Ц. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: