3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
С., 01.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 174/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1612 от 11.ХІ.2010 г. по гр.д. № 2026/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1569 от 21.V.2010 г. по гр.д. № 11708/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени исковете: за 16 999.20 лв. – възнаграждение по договор за доставка и монтаж на паркет и за 491.31 лв.- обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на обстоятелствата и основания по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросът: налице ли е сключен договор за СМР и изпълнен ли е, е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото. Поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – и има отношение към развитието на правото, тъй като с произнасянето по този въпрос, съдът е изоставил едно тълкуване, за да възприеме друго – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства по делото, с което е нарушил трайно създадената съдебна практика относно допустимостта на свидетелски показания: Р № 546/23.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 856/2009 г. и Р.№271/11.VІ.2009 г. по гр.д.№ 642/2008 г. Жалбоподателят по отношение изпълнение на задълженията от ищеца, сочи допуснатите от съда нарушения: необсъждане на писмените доказателства, доказващи изпълнение и недопускане на искано доказателство от съществено значение за спора, при нарушение на районния съд, които действия на въззивния съд счита, че са в противоречие със съдебната практика: Р. № 417/12.VІІ.2010 г. по гр.д. № 788/2009 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д. П. Х. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове и че цената на иска не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 28.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд: налице ли е сключен между страните договор за СМР и изпълнен ли е, във връзка с който излага съображения за допуснати процесуални нарушения при решаването му. Дали е налице сключен договор и изпълнен ли е, е въпрос фактически, който съдът преценява съобразно доказателствата, събрани по конкретното дело и ако този въпрос е решен неправилно, касае се за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изложените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика – Р.№546/23.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 856/2009 г. на ВКС е за допустимост на свидетелски показания не за установяване на договорно отношение (страните имат писмено споразумение), а за смисъла на постигнатите договорености, а Р.№271/11.VІ.2009 г. по гр.д.№ 642/2008 г. на ВКС е за установяване на правоотношението освен с договор и с други писмени доказателства.
Оплакването на жалбоподателя за необсъждане на всички обстоятелства и недопускане на искано доказателство, с което е нарушил трайносъздадената съдебна практика – Р.№4176/ 12. VІІ.2010 г. по гр.д.№ 788/2009 г.на ВКС, е неоснователно. Изводът за недоказаност на заявената претенция, въззивният съд е направил въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, заключенията на експертизата и с оглед недопустимостта на свидетелски показания за установяване договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. За да откаже поисканата във въззивния съд повторна техническа експертиза, съдът е съобразил, че не са налице условията на чл. 266 ал. 3 ГПК, тъй като съгласно чл. 267 ал. 2 ГПК в правомощията на първоинстанционния съд е да прецени необходимо ли е да изслуша нова експертиза. Затова задължителната съдебна практика, съдържаща се в Р.№4176/12.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 788/2009 г. на ВКС, в което решение е констатирано допуснатото от районния съд нарушение относно допускането на доказателства, няма приложение в случая.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, основано от жалбоподателя на изоставяне от въззивния съд с произнасянето си на едно тълкуване, за да възприеме друго. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1612 от 11.ХІ.2010 г. по гр.д. № 2026/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: