О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
С., 11.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело №610/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ЗК [фирма],гр.С., чрез адвокат Л. Барудова, с вх.№3285 от 28.06.2011 год. на Варненския апелативен съд, подадена чрез куриерски услуги [улица] год. срещу Определение №271 от 28.05.2011 год. по в.ч.т.д.№272/2011 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 17.03.2011 год. по т.д.№1779/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за конституиране на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице помагач на страната на застрахователя на делинквента Н. Б. К. в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, предявен от увредените лица срещу застрахователя. Жалбоподателят ЗК [фирма] подържа, че обжалваното определение на Варненския апелативен съд е неправилно, постановено в нарушение на закона. Навежда основанието за достъп до касация по чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответниците по частната жалба М. Г. и Х. Гърков, чрез адвокат И. З. оспорват основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо че е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК.
Определението по чл.220 ГПК, с което е отказано конституирането на трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. То не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Тази норма е процесуалноправна, поради което не може да бъде тълкувана разширително. Прекратително е само това определение, което възпрепятства по-нататъшното развитие на делото, а не и на евентуално друго съпътсващо производство. Третото лице помагач не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да бъде предявен в самостоятелен процес. Нормата на чл.220 ГПК, регламентираща обжалваемостта на тези определения, възпроизвежда нормата на чл.176, ал.1 ГПК, отм., а уредбата на предпоставките за привличане на трето лице помагач в сега действащия ГПК е аналогична на тази по отменения ГПК, поради което и разрешението, дадено с т.5 на ТР 1-2001-ОСГК, не е изгубило сила. Съобразно него не е налице преграждане на производството по делото при постановен отказ за привличане на третото лице помагач. На основание чл.130, ал.2 ЗСВ това тълкувателно решение е задължително за съдилищата в Република България.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ЗК [фирма],гр.С. срещу Определение №271 от 28.05.2011 год. по в.ч.т.д.№272/2011 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 17.03.2011 год. по т.д.№1779/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: