О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр.София, 13.06.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1941 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.07.2012г. по гр.д.№2141/2012г. . на ГС София, с което е е уважил искове с правно основание чл.49, чл.56, чл149 и чл.143, ал.2 СК.
Жалбоподателят Й. В. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по и правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. С. П. чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е прекратил сключения на 23.05.1987 г. граждански брак между Й. В. и М. С. чрез развод по вина на съпруга, постановил е след прекратяване на гражданския брак съпругата да носи фамилното име П., предоставил е семейното жилище за ползуване на жената. Със същото решение въззивният съд, като е отменил частично решението на районния съд, е осъдил Й. В. да заплати на своя син Й. Й., [дата на раждане] , месечна издръжка в размер на 120 лева за времето от 16.12.2009г. до 15.02.2011г., като е отхвърлил иска до пълния му размер от 150 лева.
Съдът, след анализ на гласните доказателества е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непопраимо разстройство на брака има съпруга, който се е дистанцирал от семейството, не е полагал никакви грижи за детето, не е осигурявал средства на семйството.
Съдът, като е установил, че съпругата, заедно с нейния брат са придобили по наследствено правоприемство правото на собственост върху семейното жилище след смъртта на праводателя им- техен баща през 2005г., поради което на нея съдът е предоставил ползуването на същото. Съдът е съобразил и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че „по повдигнатия въпрос Върховният касационен съд намира, че … когато семейното жилище е на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените от брака деца, като при действието на СК от 2009 г. е изключено предоставянето на ползването на съпруга несобственик в други случаи.
Съдът е взел предвид критериите, посочени в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – нуждите на детето и възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца. Посочил е, че според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Съдът е установил, че бащата, който е в трудоспособна възраст, е вписан в САК и от 02.10.2009г. без прекъсване – до момента на издаване на Удостоверението от Софийския адвокатски съвет на 23.03.2011 г., упражнява адвокатска професия от която реализира доходи, а майката е получила за периода от м. 01.2010г. до м. 02.2011г. брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 16435,50 лв., респ. средномесечно брутно трудово възнаграждение за периода в размер на 1173,96 лв. Прието е, че минималният доход на детето, който да му позволи да задоволява неговите потребности, се равнява на сумата от 200 лева и с оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето, тя трябва да поеме 80 лв. от необходимата издръжка, като детето до навършване на пълнолетие е живяло в едно домакинство със своята майка и тя е предоставяла част от необходимата му издръжка в натура. Посочено е, че останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 120 лв. трябва да бъде поета от бащата. Съдът е уважил иска до този размер и го е отхвърлил за разликата до пълния му размер от 150 лева.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи кои конкретно са въпросите, от значение за спора, които са разрешавани противоречиво от съдилищата.По същество прави оплакване за неправилност на решението в частта му досежно определения размер издръжка и постановента вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В молба уточнение от 14.12.2012г. посочва, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, които са и неговите основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй жалбоподателят не е посочил правен въпрос от значение за спора, който да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ в този смисъл е даденото разрешение в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГКТК на ВКС/.
Дали преценката на определени факти е точна и дали са правилни и логични изводите на обсъжданото от съда не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване, а може да сочи на неправилност на решение, която подлежи на преценка от настоящата инстанция само ако касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 09.07.2012г. по гр.д.№2141/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: