О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София,16.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3684 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Д. С. Б. чрез адвокат В. Я. и на ЗД [фирма] чрез адвокат М. Г. срещу решение № 218/23.07.2014 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 280/2014 г. касателно съответно отхвърлителната и уважителната част на предявения иск.
В касационната жалба на Д. С. Б. се поддържат основания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК при материалноправен въпрос свързан с „определяне процента при съпричиняване от страна на пострадалия при определяне размера на обезщетението за обезвреда за неимуществени вреди – чл.51 ал.2 ЗЗД”.
Ответникът по касационната жалба на Д. С. Б. – ЗД [фирма] не взима становище по жалбата.
В касационната жалба на ЗД [фирма] се поддържат основания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК при формулирани въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба на ЗД [фирма] – Д. С. Б. оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред В. е предявен иск по чл.226 КЗ от Д. С. Б. срещу ЗД [фирма] за сумата от 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 08.12.2012 г. при пътуване в МПС при наличие на застраховка при ответника по риска „Гражданска отговорност”. Искът е уважен от В. за 35000 лв., без да е прието съпричиняване от страна пострадалия ищец и е отхвърлен за разликата до 50000 лв. ВАС е изменил първоинстанционното решение, като е уважил иска за 25000 лв. при определено цялостно обезщетение за пострадалия ищец в размер на 50000 лв. и прието съпричиняване от него в размер на 50%. ВАС е изложил подробни съображения относно механизма на произшествието. Процесното МПС, в което ищецът е пътувал на предната дясна седалка като пътник, се е движело с висока скорост от порядъка на 100 км/час, в тъмната част от денонощието, по непознат път /второкласна републиканска пътна мрежа/, при което водачът не е успял да я намали или да спре автомобила при наличие на стеснение на пътя с указателни табелки за ремонт и за ограничение на скоростта и автомобилът се е преобърнал, превъртял се е няколко пъти през таван, а пътуващият в него ищец, без поставен обезопасителен колан, е претърпял увреждания, за които вещото лице от изслушаната автотехническа експертиза счита, че „биха били избегнати при наличие на закопчан колан, гарантиращ задържане на тялото към седалката”. Обсъждайки доказателствата относно механизма на процесното ПТП /автотехническа експертиза, свидетелски показания, протокол за оглед/, получените увреждания на ищеца: травматичен шок, контузия на бял дроб и хемопневмоторакс, счупване на гръдната кост и на 6, 7, 8 и 9-то ребро в дясно, счупване на 6, 7 и 8-ми гръдни прешлени, продължителността на проведеното лечение, затрудненията в движенията на ищеца, дишането и обслужването му /заключения на съдебно-медицински експертизи и свидетелски показания/, съдът е определил обезщетение в размер общо на 50000 лв. От този размер е приспаднато приетото съпричиняване от 50% от страна на пострадалия с оглед непоставения предпазен колан, който би задължал тялото на ищеца при произшествието и травмите около гръдния кош от притискането му от автомобила биха били избегнати в голяма степен, според заключението на изслушаната експертиза.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По жалбата на Д. С. Б. касателно отхвърлената част на иска:
Поставеният в тази жалба въпрос – за определяне съпричиняването от страна на пострадалия при определяне размера на обезщетението за обезвреда /чл.51 ал.2 ЗЗД/ има връзка със спора, но е фактологично обусловен като разрешение от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства, за причините на процесното ПТП, уврежданията на ищеца, претърпените болки и страдания от него, а в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. ВАС е изложил съображенията си относно приетото съпричиняване от страна на пострадалия ищец при установени и приети фактически обстоятелства за механизма на процесното ПТП, които в настоящото производство ВКС не може да ревизира, а неприемането им от страна на касатора не означава липса на такива, нито е основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Приложените решения на въззивни съдилища не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – липсват доказателства, че са влезли в сила, постановени са по обективно неидентични казуси, събрани доказателства във връзка с настъпили произшествия и получени увреждания от тях, а искането на касатора за уеднаквяване на практиката по присъждани обезщетения за различни увреждания не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС по касационната жалба на Б. в обжалваната от него част.
По жалбата на ЗД [фирма] касателно уважената част на иска:
Касаторът визира като правен въпрос критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди има връзка със спора, но както се посочи по-горе по жалбата на Б. и този въпрос е фактологично обусловен като разрешение от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД, а справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които ВАС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите – характера на претърпените травми, продължителността на проведеното лечение, остатъчните последици и претърпените от пострадалия болки и страдания във връзка с тях по време на лечението и до момента. Необходимостта от конкретна преценка на посочените обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди обуславя и различни обезщетения като размер за всеки конкретен случай, поради което сочените от касатора решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Некоректно са поставени подвъпросите в тази касационна жалба във връзка със сравнението между обезщетенията, присъждани по ЗОДОВ и деликт, каквато съпоставка не е правена от въззивния съд и тези доводи не са включени в предмета на спора. Некоректен е и въпросът във връзка с наличието на случайно деяние по чл.15 НК, доколкото в мотивите на ВАС изрично е посочено по възражението в този смисъл на застрахователя въззивник, че не е налице случайно деяние, с оглед установения механизъм и причините за настъпване на процесното ПТП.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС и по касационната жалба на ЗД [фирма] в обжалваната от него част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС в цялост по двете касационни жалби.
Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като не са искани такива от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218/23.07.2014 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 280/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.