О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 19 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2377 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Х. Т., П. И. Т. и Я. Г. Б., чрез процесуалния си представител адв.Б., срещу решение от 26.11.2012г., постановено по в.гр.д. №851/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.06.2011г. по гр.д.№312/2006г. на Пещерски районен съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД – липса на съгласие и с което след отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС.
Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Г. Н. Г., Р. Н. А. и Е. Н. А., като законни наследници на починалия ответник П. Г. А., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от М. Х. Т., П. И. Т. и Я. Г. Б. срещу П. Г. А. /починала в хода на делото, което е продължило в лицето на законните й наследници Г. Н. Г., Р. Н. А. и Е. Н. А. / иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения договор за продажба на 1/3ид.част от ливада в мест.”Е. камък” в землището на [населено място] с площ от 9.176дка, съставляваща имот №904016 и ливада с площ 1.890дка в същата местност, съставляваща имот №905027. С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени и исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС. Поради уважаването на иска за нищожност на договора, не са разгледани евунтуалните искове за унищожаване на договора на основание чл.28, ал.1 ЗЗД – поради грешка в предмета и на основание чл.29 ЗЗД – поради въвеждане в заблуждение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочат правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който считат, че е разрешен при противоречива съдебна практика. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, не е изпълнено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване – не са представените доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. посочено е решение №23 от 08.02.1999г. по гр.д.№511/1998г. на ВКС, ІІг.о., което обаче е относимо към искове с правно основание чл.28, чл.29 ЗЗД, които в разглеждания случай не са разгледани.
В изложението се съдържат доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към касационните основания по чл.281 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 600лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.11.2012г., постановено по в.гр.д. №851/2012г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Х. Т., П. И. Т. и Я. Г. Б. да заплатят на Г. Н. Г., Р. Н. А. и Е. Н. А. сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: