3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
[населено място] , 20,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на деветнадесети ноември , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 834 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. против решение № 307 / 27.02.2012 год. по т.д.№ 1904 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия – 4 състав , с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав , постановено на 21.03.2011 год. по гр.д.№ 4394 / 2007 год. . С потвърденото решение касаторът е осъден , на основание чл.402 ал.1 /отм./ от ТЗ , да заплати на ЗД [фирма] сумата от 14 400 лв. – обезщетение за нанесени на лек автомобил „ А. А6 „ с ДК [рег.номер на МПС] имуществени вреди при ПТП от 12.02.2004 год., причинено по вина на ответника , за която сума застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетвореното пострадало лице – собственик на автомобила, на основание сключена застраховка „ Автокаско „ . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон – презумиране наличието на причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, при липса на въведена в чл.45 от ЗЗД презумпция , освен за наличието на вина ; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване с цялостния доказателствен материал по делото и необоснованост . Позовава се на допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, обоснована с приложени решения казуална съдебна практика , по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и задължителна за въззивна инстанция такава – постановени по реда на чл.290 от ГПК решения .
Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва жалбата . Намира ,че в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не сочи основания за допустимост на касационното обжалване, а такива относно преценката за правилност на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да уважи претенцията на ЗД [фирма] с правно основание чл.402 ал.1 / отм. / от ТЗ , съдът е изложил съображения за доказано виновно поведение на ответника – в нарушение на чл.35 ал.4 от ЗДвП , основани на съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства, вкл. коментирайки противоречията в същите и между същите и останалия доказателствен материал , както и заключенията на приетите по делото автотехнически експертизи . Ответникът не е оспорвал констатираните с неоспорения констативен протокол за ПТП щети върху автомобила, като причинени не в причинна връзка с деянието на ответника , а в причинност от друго предхождащо, съпътстващо деянието или последващо го обстоятелство , предвид което същата е съобразена за доказана . Презумираната от чл.45 от ЗЗД вина на водача също не е оборвана със съответни доводи . Съдът е съобразил установения със специализирани знания на вещо лице размер на щетата .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда , отговор на който , приложим извън конкретиката на спора , съдът да е дал в противоречие със задължителна съдебна практика в отговор на същия въпрос, за да би бил приложим формално посочения допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК , които са ирелевантни за настоящото производство . Нещо повече – видно от обстоятелствената част на касационната жалба и изложението по допуска на касационното обжалване , под „ причинна връзка „ , като елемент от хипотезиса на чл.45 от ЗЗД , касаторът очевидно визира „ противоправното действие „ , оспорвайки доказаност на същото , а не причинната връзка между същото и вредата . Дори да би формулирал въпрос, покриващ общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК , в съответствие с основанията на касационната жалба , изхождайки от обстоятелствената й част , а не от дадената неправилна правна квалификация на съответния елемент от фактическия състав на деликта , касаторът е приложил неотносима казуална и задължителна съдебна практика – относно причинната връзка между деянието и вредата, като подлежаща на задължително доказване , а не презумиране , съгласно чл.45 от ЗЗД . Следователно , не би бил надлежно обоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК .Формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК също не би било достатъчно , без позоваване на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма, по тълкуването на която е налице противоречива практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, с оглед развитието в обществените отношения или изменения на законодателство, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 / 27.02.2012 год. по т.д.№ 1904 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия – 4 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :