О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София 26.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 7100 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Д. Г. С. чрез пълномощник адв.А. Д. срещу определение № 12118 от 20.05.13г.по ч.гр.дело № 810/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане на СРС,119- ти състав от 5.10.12г.по гр.дело № 54638/11г.за връщане на въззивната й жалба поради просрочие.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че съобщение за първоинстанционното решение,както и препис от него,е връчено на сътрудник М. П. на адреса,посочен в пълномощното, представено по делото,с което ответницата С. е упълномощила процесуалния си представител адв.Д..Констатирал е,че други книжа по делото са връчвани на този административен адрес,без да е имало възражение по призоваването.С оглед данните по делото,че въззивната жалба е просрочена /срокът за обжалване е изтекъл на 25.09.12г. – присъствен ден,а жалбата е подадена на 26.09.12г./е потвърдил връщането й от първостепенния съд.
Настоящият състав, като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос е изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В случая формулираният от жалбоподателката въпрос :дали връчването на съобщението е извършено редовно в хипотезата на чл.51 ал.1 ГПК изр.2 ГПК,когато лицето,на което то е връчено, се намира на адреса на кантората,без същото да е в каквито и да било правни или организационни отношения с адвоката – пълномощник по делото,не е обусловил правните изводи на въззивния съд.Такива факти по делото съдът не е приел за установени.По въпрос,който не е от значение за изхода на делото,касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 12118 от 20.05.13г.,постановено по в.ч.гр.дело № 810/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.