ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 762
София, 26.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1498 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на /МО/ София, приподписана от експерт-юрист М.А., срещу решението на Софийския апелативен съд /САС/ от 04.VІІ.2011г. по гр.д. № 1262/2011г.
Ответниците по касационната жалба Д. И. Х., Д. Х. И. и Г. Х. К., тримата от С., и третото лице-помагач Г. Д. А. от С. не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС по въззивна жалба само на ищците Д. И. Х., Д. Х. И. и Г.Х. К. е отменил решението на СГС от 17.І.2011г. по гр.д. № 597/2006г. в отхвърлителната му част за разликата над 4500лв. до 30000лв. и частично за присъдените разноски и вместо него е постановил друго, с което е осъдил МО на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцитеобщо още 25500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя им Х. Д. Х., починал след завеждането на делото, от влошено в периода авкуст 2003г. – 20.І.2006г. здравословно състояние, и по-конкретно на урологичните, бъбречни и нефрологични заболявания, причинени в резултат на полученото на 15.Х.1985г. от трудова злополука травматично увреждане, ведно със законната лихва, считано от 07.VІІ.2003г. до окончателното изплащане, и е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 30000лв. до предявения размер 60000лв. обезщетение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че относно наличието на предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на МО от влошеното здравословно състояние на починалия в хода на делото ищец спорът е разрешен с влязло в сила решение. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД възрастта на пострадалия, продължителността, силата и интензитета на претърпените от него болки и страдания през исковия период, многобройносттао на претърпените през този период оперативни интервенции, манипулации, лечения в болнични и домашни условия, изживяното чувство на непълноценност, неудобство, притеснение, потиснатост, безпомощност и отчаяние, негативните емоционални изживявания от невъзможността за поддържане на нормални социални контакти и полагане на труд, при което е достигнал до извод, че присъдената сума в размер на 30000лв. ще обезщети увредения за претърпените от него болки и страдания.
В изложението на МО по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че обжалваното решение било в обсега на приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед факта, че в основата на висящия спор стои съществен материално-правен въпрос, чието разглеждане от висша съдебна инстанция ще бъде от безспорно положително значение за развитие на правото и в частност за точното прилагане на нормативните актове; въпросът бил съществен с оглед изхода на делото и е основен за спора, тъй като засяга основателността на иска; спазването на смисъла и сдъдържанието на законите можело да се осигури само чрез тълкуване, а то именно представлявало точното прилагане на закона; при произнасяне на съда по материалноправния въпрос, свързан с тълкуването на закона, щяло да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми. В касационната жалба се сочи, че произнасянето на съ да относно качеството на отговорното лице, както и наличието на нормативните изисквания относно ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД, били съществен материалноправен въпрос.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на посочените изисквания. Релевираните в този документ съображения са общи, бланкетни, не са конкретизирани нормите, които според него се нуждаят от тълкуване с оглед точното им прилагане при разрешаването на разглеждания спор. А по въпроса по приложението на чл.49 от ЗЗД, съдържащ се в касационната жалба, въззивният съд не се е произнесъл, тъй като МО не е обжалвало първоинстанционното решение в осъдителната му част, поради което въпросът за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му във връзка с увреждането на Х. Д.Х. е бил вече разрешен със сила на пресъдено нещо. При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване – поставяне на материалноправните и/или процесуалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са обусловили изхода на спора по делото. И тъй като касационният съд няма правомощие служебно да извлича тези въпроси, както вече бе посочено, касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, първи състав, № 1103 от 04.VІІ.2011г. по гр.д. № 1262/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: