1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр.София, 04.06. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3209 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. П., чрез адв. Д.Т., срещу въззивно решение №2719/27.12.2013г., постановено по възз.гр.д.№2715/2013г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №725/25.02.2013г. по гр.д.№11432/2012г. на РС – Варна и са отхвърлени претенциите на жалбоподателя срещу З. Б. С. и И. Д. И. за солидарното им осъждане заедно с длъжника С. Г. С. за сумата 11 757.32 лв. /мораторна лихва/ по договор за заем от 13.11.2009г.
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК преповтаря съдържанието на касационната жалба с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Без да е формулиран конкретен процесуалноправен, или материалноправен въпрос, отговарящ на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК, се релевира основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната съдебна практика. В тази връзка е приложено решение на състав на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК /1952г./.
В срока за отговор по чл.287 ГПК, ответните страни не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за касационен контрол.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулиран въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК нито от материалноправно, нито от процесуалноправно естество. Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и значението му по чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос, или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран /освен ако не се касае за въпрос, свързан с допустимостта и валидността на решението/, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая, в съдържанието както на изложението не е посочен конкретен правен въпрос. Доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за неправилно приложение на материалния закон са основания за отмяна на решението по чл. 281 от ГПК, но те не съставляват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Във фазата по селекция на жалбите касационният съд не преценя законосъобразността на направените от въззивния съд изводи. Тази проверка може да се извърши, само ако бъде допуснато касационно обжалване, за което в случая, при липсата на формулиран на конкретен и ясен правен въпрос, не са налице предпоставки. Както се посочи, когато страната не е посочила значим за изхода на делото правен въпрос, т.е. когато не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, съдът не дължи обсъждане на специалните основания по т.1 – т.3 на същата разпоредба. Следва да се отбележи само, че приложеното копие от решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.218а ал.1 б.”б” ГПК /отм./, не съставлява задължителна съдебна практика, съгласно разрешението по т.2 от ТР№1/2009г. ОСГТК и не може да обоснове приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основание по чл. 280 ал. 1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2719/27.12.2013г., постановено по възз.гр.д.№2715/2013г. по описа на Варненския окръжен съд в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.