3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)
ч.т.дело № 426 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Ш. Д. от [населено място], Пловдивска област против определение на Пловдивския окръжен съд № 1078 от 28.03.2012 год., по ч.гр.д.№ 674/2012 год., с което, поради просрочие, е оставено без разглеждане възражението му с вх.№ 24922/ 03. 11. 2011 год. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15647/2011 год. на Пловдивския районен съд и е прекратено производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, мотивирани с лишен от доказателствения материал по делото отказ на въззивната инстанция да приеме, че узнаването от страна на жалбоподателя за заповедта за изпълнение е от датата, твърдяна от последния, която е различна от тази на получаване призовката за доброволно изпълнение, поради което се иска отмяната му и разглеждане на възраженията му по същество.
Ответникът по частната жалба не заявява становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт на въззивния съд, имащ преграждащ развитието на производството по делото характер, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което е постановено за първи път от въззивната инстанция, обосновава правен извод, че допускане на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да ги обсъжда, независимо от изложените от частния касатор основания за достъп до касационен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение ПОС е приел, че от приложената по делото покана за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника, настоящ частен жалбоподател, се установява, че същата му е редовно връчена при условията на чл.44, ал.1, изр. посл. ГПК на 27.09.2011 год., от когато е налице и узнаване по см. на чл.423, ал.1 ГПК, поради което прекратителния едномесечен срок за последния да упражни правото си на възражение пред въззивния съд е изтекъл на 27.10.2011 год.- четвъртък- присъствен ден.
Счетено е, че изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение по реда на чл.423 ГПК се е преклудирало самото процесуално право на страната да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което образуваното въз основа на същото въззивно производство се явява процесуално недопустимо и подлежи на прекратяване.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Създаденият от законодателя процесуален ред и форма на връчване на призовки и съобщения, вкл. отказът на адресата на същите или на друго лице, което е съгласно да ги приеме се удостоверява от връчителя им, вкл. на частен съдебен изпълнител, който се явява длъжностно лице, надлежно овластено от закона да удостовери с подписа си върху разписката, официален свидетелстващ документ, начина на извършеното връчване или съответния отказ.
От обстоятелството, че по силата на изрично разпореденото от процесуалния закон в хипотезата на чл.44, ал.1 ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването следва, че в случая връчването на призовката за доброволно изпълнение, адресирана до настоящия частен жалбоподател и съобщена му при отказ на 27.09.2011 год., който факт е надлежно удостоверен с подписа на връчителя на ЧСИ, е редовно, поради което именно посочената от въззивния съд дата е и началото на срока по чл. 423, ал.1 ГПК. Следователно считано от същата подаденото на 03.11.2011 год.възражение срещу заповедта за изпълнение до въззивния съд се явява просрочено и поради това процесуално недопустимо.
Правната характеристика на разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя на призовка или от частния съдебен изпълнител, на официален свидетелстващ документ изключва да е допустимо оспорване на неговото съдържание по предприетия от жалбоподателя процесуален ред и със заявените доказателствени средства. Затова, като е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил процесуално законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Пловдивския окръжен съд определение № 1078 от 28.03.2012 год., по ч.гр.д.№ 674/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: