5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
С., 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.03.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 860 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Х. Г. Д. и С. Г. Д., двамата от [населено място], подадена чрез пълномощника им адв. В.С., срещу определението на Софийски градски съд от 20.03.2010 год., по ч.гр.д.№ 4637/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 12.06.2008 год., по гр.д.№ 15731/2008 год. за оставяне без уважение заявлението на настоящите частни жалбоподатели за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 ГПК, във вр. с чл. 417,т.3 ГПК за разликата над сумите 2 334 евро до пълния претендиран размер от 3 305.55 евро за първата жалбоподателка и за горницата над сумата 1 167 евро до 2 138.88 евро за втория.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- чл.410, ал.2, т.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и издаване на заповед за незабавно изпълнение за пълния претендиран в заявлението на кредиторите размер.
Частните жалбоподатели поддържат, че доколкото в т.12 от подаденото от тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК изрично, като произход на вземането им срещу длъжника е отразено, че то произтича от договор за наем между страните и анекс към него, не е налице основание да се отрече верността на заявеното, особено предвид приложените по делото писмени доказателства, сочещи, че уговорената с първоначалния наемен договор от 15. 02.2005 год. наемна цена е запазена и в допълнително сключения анекс към него.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение не от кръга на привременните, имащи несамостоятелен характер съдебни актове на въззивния съд, поради което подлежи на факултативен касационен контрол пред ВКС съгласно чл.274, ал.3 ГПК и дадените в противен смисъл с т.6 на ТР на ОСГК на ВКС №1/2001 год. разяснения в случая са неприложими, поради неактуалността им.
Според частните касатори, обстоятелството, че „обичайно с този вид определения се разрешават процесуалноправни въпроси, които въззивният съд засяга с произнасянето си, то от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е ВКС също да се произнесе изрично по тях”.
Ответната по частната касационна жалба страна – [фирма] в срока и по реда на чл.275, ал.1ГПК също е подала частна касационна жалба срещу горепосоченото въззивно определение на СГС, но в частта му, с която е потвърдено разпореждането на СРС от 12.06.2008 год., по гр.д.№ 15731/ 2008 год. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл.418 ГПК, във вр. с чл.417, т.3 ГПК срещу него, като длъжник, както следва: за сумата 2 334 евро в полза на Х. Г.Д. и за сумата 1 167 евро в полза на заявителя С. Г. Д..
Поддържаното касационно оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт е аргументирано с допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон – чл.418, ал.3 ГПК и чл.419, ал.2 ГПК, предвид въведеното от длъжника възражение за липса на съществуващо наемно правоотношение между страните в периода м. 08.2007 год.- м.10.2007 год..
Искането за достъп до касационен контрол частният касатор [фирма] е обосновал с твърдението, че разрешените от СГС въпроси на процесуалното право, обусловили крайния изход на делото – 1. „ При разпореденото от чл.418, ал.3 ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК достатъчно ли е само проверката от външна страна на конкретния договор, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, без представени и анализирани доказателства относно действието на същия за визирания в заявлението период? и 2. „Представляват ли основанията в частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение едновременно и възражение срещу издадената заповед за изпълнение по см. на чл.414 ГПК, предвид разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК?” се е явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК частният жалбоподател [фирма] е възразил и по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на липсата на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно въвежда доводи и срещу основателността на касационните основания, съдържащи се в частната касационна жалба на противната страна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната касационна жалба на Х. и С. Д.:
Частната касационна жалба на кредиторите – заявители в заповедното производство пред ВСР, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и подадена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, в частта му, предмет на предприетото обжалване, въззивен съдебен акт е процесуално допустима.
Въпреки формалното съответствие на частната касационната жалба с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно действащия ГПК ВКС осъществява факултативен инстанционен контрол над въззивните съдебни актове в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК при наличие на изчерпателно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК процесуални предпоставки – основна и допълнителна, като преценката за същите е възложена на касационната инстанция, а тяхното формулиране, т.е. аргументиране на достъпа до касация е в изключителна тежест на касатора, както е разяснено изрично и в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложени и при частните касационни жалби.
Следователно обстоятелството, че в случая частните касатори не сочат конкретен и специфичен правен въпрос, който разрешен от въззивния съд да е обусловил крайния правен резултат по делото, само по себе си е достатъчно, за да бъде отказано допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на общото, главно основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че освен отсъствието на изрично формулиран правен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи на СГС да се явява значим за крайния изход на делото, то неаргументиран от частните жалбоподатели е останал и визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновката на който не се изчерпва с възпроизвеждане на законовия му текст- арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., то доколкото макар и същото да е отразено в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК е цитирано единствено във вр. с доводите на страната за допустимост на частната касационна жалба, е въобще неотносимо към основанията за достъп до касационен контрол и не следва да бъде обсъждано.
Правно ирелевантни към предпоставките за допускане на касационното обжалване са и поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което дори и същите да са евентуално основателни, то те, поради отсъствие на законово основание за отъждествяването им с последните, не могат да обосноват допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
ІІ. По частната касационна жалба на [фирма]:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, в частта му, предмет на подадената от този частен касатор частна касационна жалба, СГС по реда на чл.419 ГПК е потвърдил разпореждането на СРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист на парично задължение на настоящия частен жалбоподател, въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК.
Следователно обжалваният въззивен съдебен акт няма преграждащ развитието на заповедното производство ефект, нито с него, доколкото е относим към самото изпълнение на конкретното парично задължение, се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство.
Поради това същият, в частта му, предмет на частната касационна жалба на частния касатор А.” ООД не попада в категорията изчерпателно посочени от законодателя определения, за които законодателят е предвидил, че подлежат на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Или, с произнасянето на СГС, създаденият от процесуалния закон двуинстанционен ред за разглеждането му е изчерпан и за настоящия съдебен състав отсъства процесуална възможност за произнасяне по подадената частна касационна жалба, както относно материализираното в нея искане за достъп до касация, така и по отношение основателността на въведените касационни основания.
Обстоятелството, че с настоящато определение касационната инстанция само констатира необжалваемостта на въззивния съдебен акт, в частта му, предмет на подадената от този частен жалбоподател частна касационна жалба, изключва приложението на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение от 20.03.2010 год.,по ч.гр.д.№ 4637 / 2009 год., в частта му, предмет на подадена от Х. Г. Д. и С. Г. Д. частна касационна жалба с вх. на СГС № 33918/10.05.2010 год..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на ТД [фирма], [населено място] с вх. на СГС № 32170/03.05.2010 год., подадена срещу определението на Софийски градски съд от 20.03.2010 год.,по ч.гр.д.№ 4637 / 2009 год. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: