2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 762
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
М. СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 620-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Д. от г.В. срещу въззивното решение от 15.03.10г. по т.д. №22/10г. на АС-г.В., с което е отменено първоинстанционното решение №420/09г. по т.д.№1030/08г. на ОС-г.В. и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора Н. Г. Д. от г.Варна да заплати на “Ч. т. к.”АД, г.В. сумата 30 951.65лв., представляваща вреди поради договорно неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от 3.11.08г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществени процесуалноправни и материално правни въпроси, формулирани от касатора така:
– допустимо ли е въззивният съд да извършва собствена преценка на доказателствата, които не са били оспорвани във въззивната жалба
– кога неизправният длъжник е недобросъвестен по смисъла на чл.82 ЗЗД
– може ли и кога прехвърляне на част от дейността на дружеството чрез сключване на външен граждански договор/аутосорсинг/ да се счита за вредоносно поведение на прокуриста на дружеството
Ответникът по касационната жалба “Ч. т. к.”АД, г.В. поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че прокуристът съгласно чл.22ал.1ТЗ извършва всички действия, свързани с упражняване на търговската дейност на дружеството, съответно носи отговорност за тези действия.
От данните по делото безспорно е установено, че Росица Б. е била назначена в “Ч. т. к.”АД, г.В. от прокуриста Н. Г. Д. на длъжност финансов директор, която е заемала до 30.06.05г. На 25.05.05г. е било учредено дружеството “Ф. п. ад.”ООД с управител Р. Б. и на 30.06.05г. е бил сключен от прокуриста Н. Г. Д. консултантски договор с новоучреденото дружество “Ф. п. ад.” ООД, представлявано от Р. Б..
Обуславящия изхода на делото материално правен въпрос от значение за правилността на решението е сключването на този консултантски договор съставлява ли вредоносно поведение от страна на прокуриста, което да обоснове неговата гражданска отговорност за вреди, причинени на дружеството.
ВКС-ТК намира, предвид анализа на конкретната фактическа обстановка по делото, че следва да се даде положителен отговор на така поставения въпрос. Това е така защото по делото не са представени доказателства обосноваващи каква конкретно консултантска дейност е извършвана от новоучреденото дружество “Ф. п. ад.” ООД, обстоятелство обосноваващо формулирания от въззивният съд извод, че заплащането им съставлява пряка вреда за “Ч. т. к.”АД, г.В..
Приложеното към касационната жалба решение №70/1080г. по г.д.№65/80 ОСГК е неотносимо, тъй като няма пряко отношение към предмета на настоящето дело, поради което не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай разпоредбата на чл.82 ЗЗД е ясна и по нея има константна съдебна практика, поради което не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 15.03.10г. по т.д. №22/10г. на АС-г.Варна, с което е отменено първоинстанционното решение №420/09г. по т.д.№1030/08г. на ОС-г.Варна и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора Н. Г. Д. от г.В. да заплати на “Ч. т. к.”АД, г.Варна сумата 30 951.65лв., представляваща вреди поради договорно неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от 3.11.08г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба “Ч. т. к.”АД, г.Варна следва да се присъдят 850 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.03.10г. по т.д. №22/10г. на АС-г.Варна, с което е отменено първоинстанционното решение №420/09г. по т.д.№1030/08г. на ОС-г.В. и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора Н. Г. Д. от г.Варна да заплати на “Ч. т. к.”АД, г.Варна сумата 30 951.65лв., представляваща вреди поради договорно неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от 3.11.08г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. от г.В. да заплати на “Ч. т. к.”АД, г.Варна сумата 850 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: