О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 421/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. П., Ц. П. П., А. П. Писков и П. П. П. от гр. В., срещу въззивно решение от 19.11.2008г. по гр.дело № 727/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се въпроси относно приложението разпоредбата на чл.79 ЗС и на отменения Закон за давността относно началния момент на срока за приложение на 10-годишната придобивна давност по ЗС, която е започнала да тече при действие на ЗД/отм./. Решението на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС – Р№258/1997г. Освен това към 1976г. е изтекъл и 10-годишният срок по чл.79 ЗС.
Ответникът по касация „М” О. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 645/20.08.2008г. по г.д. № 2642/2007г. на ВКС е отменено решение от 13.02.2006г. по гр.д. № 673/2006г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл.134,ал.2 ЗУТ вр.чл.53, ал.2, вр.ал.1,т.1 ЗКИР спрямо «Мега Х. О. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 161/05.06.2006г. по гр.д. № 102/2006г. на Велинградския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Й. А. П., Ц. П. П., А. П. П. и П. П. П. против «Мега Х. О. с правно основание чл.53, ал.2 ал.1, т.1 ЗКИР.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците обосновават правото си на собственост по наследствено правоприемство от П. П. , поч.2003г. Той бил признат през 1976г. за собственик по обстоятелствена проверка на дворно място с площ 400 кв.м., съставляващо пл. № 2* кв.55 по обезсиления план от 1957г. на В. С акт № 1347/1998г. имотът е актуван като частна общинска собственост – почивен дом Ч. дворно място с площ 16 500 кв.м. хотелска част и други сгради. Ответникът се легитимира като собственик на на УПИ *за почивен дом- Ч. с площ 16 500 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба по нот.акт №287/2001г. По плана от 1957г. имот пл. № 2* кв.55 е с незатворена граница от запад. В последващите планове той не е заснет. По плановете от 1957г.,1983г. и 2004г. е включен в парцел ****за почивна станция на БМФ, парцел ****за почивен дом и по последния план – в УПИ *за хотелски комплекс и обществено ползване. По плана от 1957г. и разписните книги не е отразявано записване на имота на физически лица. Със Заповед на ОНС от 1963г. имотът е одържавен. Въззивният съд е приел, че от една страна към 1957г. не е установено имотът да е бил придобит по давност ч. изтекло в полза на наследадтеля на ищците владение от 20 години по ЗД, а от друга след като впоследствие имотът е бил одържавен, той не е могъл и да бъде придобит по давност поради забраната на чл.86 ЗС.
Поставените от касаторите правни въпроси в изложението по чл.284, ал.3 ГПК по отношение правото им на собственост върху имота са от значение за спора, тъй като обуславят изхода му. Те обаче не са решени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. посоченото от касаторите решение № 258/1997г., по приложение разпоредбите на ЗД, §4 ПЗР ЗС и чл.79 ЗС относно зачитането на по-благоприятния за владелеца срок. Съобразена е практиката на ВКС по приложение разпоредбите на чл.79 и чл.86 ЗС с оглед манифестирането на придобивното основание – давност, от наследодателя на касаторите с титул за собственост едва през 1976г. – с нот.акт № 28/76г. В съответствие с трайната съдебна практика е прието, че към този момент имот държавна собственост, какъвто е би настоящият, не е могъл да бъде придобит по давност. Към 1957г. и към 1961г., в какъвто смисъл са твърденията на касаторите, не е установено придобиване на имота по давност. Неизпълнената доказателствена тежест в процеса обаче не е основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ факултативност на касационно обжалване.
Поставеният от касаторите въпрос за отчуждителното производство, проведено за имота за държавни нужди, няма значение за изхода на делото, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска, не касаят този въпрос. Той би бил относим само при установена активна материалноправна легитимация, а именно, че ищците са били собственици на имота към релевантния момент.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.11.2008г. по гр.дело № 727/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.