О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр.София, 14.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 857 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.04.2008г. по гр.д. № 166 / 2007г., с което Ловешки окръжен съд, като е оставил в сила решение от 28.03.2007г. по гр.д. №708/2006г. на Троянски РС, е отхвърлил предявения от Г. М. Г. и В. Х. Б. иск с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД.
Жалбоподателят – Г. М. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за развитието на правото.
Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на договор от 12.03.2002г., сключен с нот.акт №73/2002г. на нотариус при Троянски РС, с който Г. М. и В. П. са продали на М. Г. апартамент в гр. Т., на договор от 25.01.2005г., сключен с нот.акт №19/2005г. и на договор от 13.10.2005г., сключен с нот.акт №87/2005г., с които са извършени последващи продажби на процесния апартамент, поради противоречието им със закона, както и като сключени при липса на форма и съгласие. Съдът е изложил съображения за това, че с първият договор ищците валидно са се разпоредили с притежаван от тях недвижим имот, в надлежната нотариална форма и последващите продажби на същия имот също са валидни – в надлежната форма, не противоречат на закона и има съгласие на страните. Жалбоподателят е поддържал, че първата продажба е извършена като обезпечение за взет от него заем, с уговорка при връщане на същия, да си получи обратно апартамента, но съдът е приел за недоказано това твърдение. Приет е бил по делото договор за заем от 12.03.2002г., но е установено, включително и със съдебно-графологична експертиза, че подписът за заемодател на М. Г. е подправен чрез пренасяне от друг документ, поради което съдът е приел, че извършената от жалбоподателя продажба на М. Г. не е нищожна като сключена в нарушение на закона.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуално правен въпрос, а именно относно възможността да бъде заличена тройна експертиза поради невнасяне на депозит от страната, поискала същата, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не сочи да е налице липса на съдебна практика по въпроса, кога може да бъде заличена една допусната експертиза по делото, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото според изискванията на разпоредбата на чл.188 ГПК и в съответствие с практиката на ВКС е разрешил въпроса за последиците от бездействието на страната при събиране на доказателства, за които следва тя да внесе разноските. За съда не съществува задължение да събира доказателства въпреки бездействието на заинтересуваната страна и ако тя не внесе разноски за това. Такова задължение не може да се основе на чл. 129, ал. 1 ГПК/отм/, според който текст съществува задължение за съда да прояви активност в насочване на страните за събиране на доказателства. Но когато събирането на доказателствата е свързано с разходи, то очевидно е, че страната следва да осигури необходимите средства за събирането на доказателствата, посочения от съда. Разпоредбата на чл. 59 и следв. ГПК/отм./ и практиката определят, че заинтересуваната страна е длъжна да внесе предварително в съда сумите за разноски по призоваването на свидетели, вещи лица и пр. В тези случаи задължението на съда за събиране на доказателства се изчерпва с инициативата му да укаже на страната необходимостта от събиране на дадено доказателство. Не събирането на такова доказателство по вина на страната не довежда до нарушение на съществени правила на съдопроизводството от страна на съда и не представлява въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради наличието на ясна законова разпоредба и трайна съдебна практика по същия.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 30.04.2008г. по гр.д. № 166 / 2007г. на Ловешки окръжен съд по жалба на Г. М. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: