О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр.София, 19.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №585/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №147 от 29.10.2008г., постановено по гр.дело № 773/2006г. на Софийския апелативен съд, с което “А” А. в несъстоятелност е осъдено да заплати на А. за с. к. неустойка по чл.92 ЗЗД за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 1995г. в размер на 26 939 лв. ведно със законна лихва и мораторна лихва в размер на 8771.87 лв., неустойка в размер на 392 502.50 лв. за неизпълнение на инвестиционна програма за 1995г. ведно с законна лихва и мораторна лихва в размер на 127 806.57 лв., неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 1996г. в размер на 82 978 лв. ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на 27019.27 лв., неустойка в размер на 305 479.80 лв. за неизпълнение на инвестиционна програма за 1996г. ведно със законна лихва и мораторна лихва в размер на 99470.21 лв. , неустойка за неизпълнение на програма за трудова заетост за 1997г. в размер на 1 151 184 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.01.1999г. , неустойка в размер на 350 000лв. за неизпълнение на инвестиционна програма за 1997г., ведно със законната лихва от 22.01.1999г., разноски 10 000 лв. и ДТ 49 643 лв. Жалбоподателят ”А” А. в несъстоятелност иска отмяна на решението в осъдителната му част като неправилно, постановено при нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес. Твърди се, че ищецът в лицето на Министерството на транспорта, а след него АСПК, имат задължението да докажат пълно неизпълнение на програмата за трудова заетост и инвестиционната програма по приватизационния договор за 1995, 1996 и 1997г. чрез представянето на протоколи за извършени проверки, трудови досиета, трудови книжки, ведомости за заплати, справки за числения състав на персонала от НОИ и др. В допълнителна касационна жалба се излагат твърдения за необоснованост на решението и незаконосъобразност, изразяваща се в двукратно кумулиране на неустойка за едни и същи периоди и допусната грешка в изчислението, в резултат на безкритичното възприемане на заключението на вещото лице. В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на трите хипотези за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Като съществен процесуален въпрос поставя този за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решен в противоречие с решение №176/17.03.2005г. по т.дело № 527/2004г. на Іт.о. Като съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото сочи въпросът относно кумулиране на неустойката, водеща до двукратна санкция на купувача за едно и също неизпълнение.
Ответникът АПСК в писмен отговор счита, че касационната жалба не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение са уважени искове на АСПК по чл.92, ал.1 ЗЗД срещу касатора за неустойка от неизпълнение на поето задължение по програма за трудова заетост за 1995г., за 1996г. и 1997г. с договор за приватизация от 24.01.1995г. Съдът е кредитирал като компетентно и неоспорено от страните прието пред първата инстанция заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която след като е направила проверка на намиращите се в ДП “С” ведомости за работни заплати на заетите по трудов договор лица, е дала броя на заетите по трудов договор лица за 1994г., 1995г., 1996г. и 1997г. Въз основа на данните за заетите работни места и средната месечна заплата за съответния период и като е съобразил поетото в т.10,1 на договора задължение за броя на местата, които ще се разкриват за всяка една от годините 1995г.,1996г. и 1997г., съдът е изчислил и размера на неустойката по т.15,2 от договора. След обсъждане на писмените доказателства и заключението на автотехническата експертиза, и след приспадане на вложените от дружеството инвестиции, въззивният съд е определил размера на неустойката за неизпълнената част от инвестициите за периода 1995г.-1997г., съгласно т.11 и т.15.3 от договора.
Решението на въззивния съд е обжалвано само в осъдителната му част.
Като съществен процесуален въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и решен в противоречие с Р №176 от 17.03.2005г., постановено по т.д. №527/2004г. на ВКС, І т.о., касаторът сочи въпросът за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Въпросът за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е уреден в чл.127 ГПК отм. и чл. 154 ГПК. Съгласно цитираните текстове, всяка една от страните е длъжна да докаже фактите на които основава своите искания или възражения. По тълкуването и приложението на чл.127 ГПК отм., съдебната практика е непротиворечива, което обосновава извод за отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалваното решение не противоречи и на решение №176 от 17.03.2005г. на ВКС, доколкото всяка една от страните се е възползвала от правото си в процеса да ангажира доказателства за доказване на фактите и възраженията си по предявените искове. Дали въззивният съд е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и правилно е възприел фактите по делото, е въпрос който има отношение към доводите на касатора за небоснованост и за съществено нарушение на процесуалните правила, основания за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.1 ГПК.
Съгласно т. 15.2 от договора, купувачът дължи неустойка от 150% върху средната работна заплата в страната за всяко договорено, но неосигурено работно место за съответния период. Като значим за процеса касаторът е посочил въпросът относно кумулирането на неустойката, като двойна санкция за длъжника, за едно и също неизпълнение и е посочил като допълнителна предпоставка тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд значим въпрос от материалното или процесуално право. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, правният въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното му тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството, и за развитие на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или осъвремени създадената съдебна практика предвид настъпилите в законодателството промени. При това определение на основанието по т.3, изложените от касатора доводи за кумулиране на неустойката, са доводи за неправилност на решението. Релевантността на поставения от касатора въпрос се отнася до приетата по делото за установена фактическа обстановка и до прилагането на клаузите на договора, а не до тълкуване на неясна правна норма или за промяна на установена съдебна практика поради неточно прилагане на закона, в случая чл.92 ЗЗД.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №147/29.10.2008г., постановено по в.гр.дело № 773/2006 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: