ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 762
София, 02.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 727/ 2009 год.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. К. – от гр. Ген. Тошево срещу Решение № 253 от 27.ІV. 2009 г. по гр.д. № 144/ 2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 97 от 28. ХІ.2008 г. по гр.д. № 163/ 2007 г. на Районен съд Ген. Тошево, с което е отхвърлен искът по чл. 254 ГПК (отм.), предявен от Ж. С. К. срещу Р. Ж. Г. за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 2128 лв. по Запис на заповед от 17. ХІІ.2003 г., с оплакване за необоснованост и неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените съдебни актове на различни по степен съдилища. В тази връзка излага фактите по делото, обсъжда доказателствата и подробно развива оплакването за процесуално нарушение на съда, който не е обсъдил посочените доводи и възражения, в резултат на което е налице несъответствие между направените изводи и действителната фактическа обстановка. Жалбоподателят сочи, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като въззивното решение противоречи на практиката, съдържаща се в цитираните съдебни актове, подробно излага допуснатите от съда нарушения при обсъждането на събраните доказателства, при кредитирането на свидетелските показания и при извеждане на правните изводи, които счита, че противоречат на посочените доказателства. За да обоснове, че изложеното е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жалбоподателят сочи нарушението на съда по чл. 188 ГПК (отм.), допуснатото нарушение на материалния закон, липсата на мотиви относно кредитирането на гласните доказателства, неправилното разглеждане на въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното отношение и въпроса за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по иска по чл. 254 ГПК (отм.). В заключение жалбоподателят обобщава допуснатите от съда нарушения на материалния закон и съществените нарушения на съдопроизводствените правила. В Мотивирано и обосновано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят отново излага подробни съображения в подкрепа на оплакването си за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – описва характера на иска по чл. 254 ГПК (отм.), нарушението от въззивния съд по чл. 188 ГПК (отм.), нарушението на материалния закон и иска решението да се отмени.
Ответникът по жалбата Р. Ж. Г. – от гр. Ген. Тошево оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността по същество на жалбата, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят нито в касационната жалба и изложението, съдържащо се в нея, нито в Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, сочи кой е разрешеният от въззивния съд въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие с посочената от него практика на ВКС, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото настоящата инстанция може да изведе разрешените от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси, релевантни за делото, но без конкретни доводи на жалбоподателя защо счита, че по тези въпроси са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, настоящата инстанция не може да провери налице ли са поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Както касационната жалба, така и представеното Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съдържат доводи и съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: за обсъждане на доводите на страните и събраните доказателства, за преценката на събраните гласни доказателства, за разпределение на доказателствената тежест между страните в производството по иск по чл. 254 ГПК (отм.) и др. – оплаквания, които съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т., т. 2 и т. 3 ГПК.
Трайноустановена и безспорна е съдебната практика, съдържаща се и в посочените от жалбоподателя решения и определения на ВКС, че в производството по отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК длъжникът (ищец по делото) следва да докаже възраженията си срещу вземането, включително съществуването на твърдяното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, и изпълнението на задълженията си, възникнали от каузалното правоотношение, а ответникът по иска – взискател в изпълнителното производство – да установи, че е налице вземането. Като е обсъдил доводите и възраженията на страните във връзка със създаденото между тях каузално правоотношение и като е приел, че ищецът по делото не е доказал възражението си, че е погасил задължението, възникнало на основата на каузалното правоотношение, правилно съдът е отхвърлил иска по чл. 254 ГПК (отм.). Така постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че при разглеждането на искове по чл. 254 ГПК (отм.) съществува противоречива съдебна практика, което жалбоподателят не доказва с представени съдебни актове, невлезли в сила, тъй като е налице задължителна съдебна практика на ВКС по исковете по чл. 254 ГПК (отм.), в съответствие с която е постановено обжалваното решение, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 т. 2 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, релевантен за делото, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед този изход на делото за касационното производство жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски 400 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 253 от 27.ІV.2009 г. по гр.д. № 144/ 2009 г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Ж. С. К. – от гр. Ген. Тошево да заплати на Р. Ж. Г. – от гр. Ген. Тошево 400 лв. – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: