4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 163/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.763
гр.София, 01.12. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 163/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. А., едноличен търговец с фирма „Люсиваема-М. А.”, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Хр.П. от АК-В. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 474/10.11.2010 год., постановено по т.дело № 683/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Врачанския районен съд № 624/30.07.2010 год. по гр.дело № 845/2010 год., с което е осъдена ответницата-касатор да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 603,20 лева-наемна цена за ползуването на закрит павилион № 30 на пазар „Металург”,гр.В., както и сумата 759,08 лева-мораторна неустойка за забавено плащане на посочената главница.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че след изтичане срока на наемния договор наемателят не дължи заплащане на наемна цена, а и обектът е бил своевременно освободен от ищцата.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да формулира същественият материалноправен или процесуален въпрос, релевантен за изхода на делото, касаторът сочи най-общо, че се касае за приложението на чл.236, ал.1 и чл.233, ал.1 ЗЗД относно превръщането на срочния наемен договор в безсрочен и задължението на наемателя да върне наетата вещ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. За да уважи предявения иск по чл.232, ал.2 във вр. с чл.236, ал.1 ЗЗД, анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че тъй като ищцата е продължила използуването на процесния павилион след изтичане срока на наемния договор, договорът се счита продължен за неопределен срок и наемателят е длъжен да заплаща уговорената наемна цена за периода до прекратяването му и връщането на наетата вещ обратно на наемодателя.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал релевантния за делото материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, негово е задължението да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения, касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.232 и чл.236 ЗЗД са достатъчно ясни и по приложението им е налице непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 474/10.11.2010 год., постановено по т.дело № 683/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: