О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
гр.София, 13.06.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2020 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.11.2012г. по гр.д.№727/2012г. на ОС Пазарджик, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.1, чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.30 ЗН.
Жалбоподателят С. Г. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Л. Г. Г. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска..
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. Г. срещу Л. Г. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.1 ЗН. Съдът е приел, че сделката, обективирана в нот. акт № г. на нот. с район на действие РС В., по силата на който Г. и П. П., С. и Р. К. са продали на Л. Г. ? идеална част от недвижим имот в [населено място], ведно с първи етаж от източна половина на жилищна сграда близнак, построена в него, за сумата 6 354,30 лева, не е симулативна само по отношение продажбата, извършена от първите двама продавачи и до размер на ? идеална част и не прикрива дарение, поради което същото не следва да бъде намалено на основание чл.30 ЗН до размера на запазената част на жалбоподателя. Съдът е изложил съображения за това, че според правилото на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е до проведе пълно и главно доказване на твърдението си за привидност на договора за продажба, което в случая той не е направил. Посочено е, че не е оборена нито материализираната в документа воля на страните за сключване на договор за продажба, нито удостоверения факт по плащането на сумата. Прието е, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, за това дали сделка за прехвърляне собственост на недвижим имот, оформена като възмездна, без страните да са имали желание да престират е нищожна съгласно чл.26 ЗЗД и дали липсата на съгласие е основание за прогласяване нищожност на цялата сделка по отношение на всички страни, когато прехвърлените права не са разграничени, когато са притежание на различни групи собственици. Представя определение на състав на ВКС неотносимо към преценката, решение от 07.02.1977г. по гр.д.№2652/1979г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че е необходимо е начало на писмено доказателство, за да се допустими свидетелски показания за разкриване на симулативност на сделката и решение от 09.02.2009г. по гр.д.№2392/2007г., ІІІ г.о. на ВКС, което не може да бъде взето предвид, тъй като не е представено в цялост от страната. Поддържа, че по посочените въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
При така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, четвърто г.о. намира, че по отношение на поставените от жалбоподателя въпроси не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване-чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В обжалваното решение съдът не е дал отговор на поставените в изложението въпроси, тъй като е претендирана нищожност не поради липса на съгласие при сключване на сделката, а поради нейната привидност. С оглед даденото разрешение в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от жалбоподателяа правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК. В случая сочените от жалбоподателя въпроси не са такива, които да са формирали решаващата воля на съда обословила отхвърляне на предявените искове по чл.26, ал.2,пр.4 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.30 ЗН като неоснователни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2012г. по гр.д.№727/2012г. на ОС Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: