1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
гр. София, 02.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 655 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Н. О. К.” ООД, гр. София чрез процесуалния му представител адв. Г. С. срещу определение № 1020 от 14.06.2010г. по ч. гр. дело № 874/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставено в сила определение № 252 от 30.03.2010г. по гр. дело № 76/2010г. на В. окръжен съд, Гражданско отделение, с което е върната исковата молба на „Н. О. К.” ООД, гр. София и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че в обжалвания съдебен акт липсват мотиви, определенията представляват отказ от правосъдие, съдът е нарушил чл. 6 ЕКЗПЧОС, неправилно е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на ГПК /отм./, не е съобразил, че указанията са изпълнени с подадената уточнителна молба. С депозираната впоследствие молба частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК– въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение № 776/2001г. по гр. дело № 195/2001г., ВКС, ІІ г. о., решение № 420/2006г. по гр. дело № 855/2005г., ВКС, ІІ г. о., решение № 127/2006г. по гр. дело № 36/2005г., ВКС, ІІ г. о., решение № 566/2006г. по гр. дело № 96/2005г., ВКС, ІІ г. о./ относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД; недопустимо е прекратил изцяло делото, като не е отчел, че производството е по отменения ГПК и страната винаги може да направи изменение на основанието на иска, както и да оттегли един от двата иска; определението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да остави в сила определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, Софийски апелативен съд е установил, че В. окръжен съд с подробно мотивирано определение е оставил исковата молба без движение, като е посочил недостатъците й, дал е на ищеца изчерпателни указания как да отстрани нередовностите, разяснил е разликите между исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД и е дал възможност на дружеството – ищец да уточни какво е основанието, на което атакува договора за продажба. Решаващият съдебен състав е констатирал заявеното с молбата от 17.02.2010г. и е приел, че окръжният съд е обсъдил всички възможни юридически хипотези, разграничил е установителния иск за разкриване на симулация и конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД, предполагащ действителна сделка, както и всички основания, въведени от ищеца от образуване на делото до подаване на молбата от 17.02.2010г. Според въззивния съд не е налице промяна на правното основание, на което е предявен искът.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е инвокираният от частния жалбоподател довод за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД. Въпросът за допустимостта на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД не е релевантен за спора, тъй като производството пред първоинстанционния съд не е прекратено поради недопустимост на иска по чл. 135 ЗЗД, нито въззивният съд се е произнесъл по подобен въпрос. Исковата молба е върната и производството прекратено поради неотстраняване на недостатъците й след дадени конкретни и подробни указания за тяхното отстраняване в определен срок. Поради изложените съображения приложените съдебни актове /решение № 776/2001г. по гр. дело № 195/2001г., ВКС, ІІ г. о., решение № 420/2006г. по гр. дело № 855/2005г., ВКС, ІІ г. о., решение № 127/2006г. по гр. дело № 36/2005г., ВКС, ІІ г. о., решение № 566/2006г. по гр. дело № 96/2005г., ВКС, ІІ г. о./ са неотносими в настоящото производство.
От данните по делото е видно, че релевантният процесуалноправен въпрос се отнася до редовността на исковата молба, необходимостта от отстраняване на недостатъците й и последиците от неизпълнение на дадените от съда указания, доколко същите са изчерпателни и ясни. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 98, ал. 1 и чл. 100 ГПК /отм./. С оглед данните по делото, правилно възззивната инстанция е приела, че исковата молба е следвало да се остави без движение, с подробно мотивирано определение са посочени недостатъците й, на ищеца са дадени достатъчно ясни и изчерпателни указания как да отстрани нередовностите, като са разяснени разликите между исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с постоянната съдебна практика са съобразени подадените от ищеца молби и е направен извод, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Последиците от неизпълнение на дадените указания са посочени изрично в закона – чл. 100, ал. 2 ГПК /отм/. – нередовната искова молба се връща. По същия начин се постъпва, когато нередовностите са констатирани в хода на производството, което е направил съдът по делото.
Въпросът как следва да процедира съдът при констатирана невъзможност да се съчетаят симулация по чл. 17 ЗЗД с П. иск и в този случай допустимо ли е да се прекрати изцяло производството или трябва да бъде прекратено само по единия от предявените искове е във връзка с нередовността на исковата молба и последиците от неизпълнение на дадените от съда указания. Смесването на твърденията, относими към правните институти на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД и развалянето на договора касае съдържанието на исковата молба и нейната редовност. При констатирана нередовност на исковата молба, след като съдът е изпълнил задълженията си по чл. 100, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм./, като неколкократно е дал изчерпателни указания за отстраняване на нейните недостатъци, и подадени от ищеца молби, в които отново се смесват твърдения по начин, който не дава възможност на съда да прецени на какви права ищецът търси защита, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./.
Въпросът за изменение основанието на иска и оттеглянето на един от предявените искове не е релевантен за настоящото производство, тъй като ищецът нито е изменил основанието, нито е оттеглил предявеният иск. Изменение на основанието и оттегляне на някой от предявените искове може да бъде направено, ако недостатъците на исковата молба са отстранени и за съда е ясно какви искове са предявени.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, който не е задължителен по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложените решения на ВКС не обосновават хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаят въпросите за допустимостта и основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, които не са релевантни за делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Разпоредбите на чл. 98, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2 и 3 ГПК /отм./ не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание. По посочените разпоредби има установена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. След като съдът е дал конкретни указания и е определил срок за отстраняване на недостатъците на исковата молба и съобщението е връчено на ищеца, за съда не съществува задължение да изпраща повторно съобщение.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното определение поради липса на мотиви и нарушение на материалния закон, вкл. на чл. 6 ЕКЗПЧОС, са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора и ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1020 от 14.06.2010г. по ч. гр. дело № 874/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.